Бай Борис бори ЕГН-то с колело и ходене пеша  

Интересен пример за подражание е начинът на живот на дядо Борис Арнаудов от село Крумово, Пловдивско. Той вече навлиза в своята 88-годишнина. Характерно за него е доброто настроение, а движенията му са впечатляващи. Формата му е много добра. Върви винаги изправен. 

Щом се събуди, веднага си облича екипа и прави по 50 клека, а на младини достигал до 150! Сега вече се задоволява да извървява 5-6 километра пеша. Някои от връстниците му го задяват за това, но той им казва: ”Движете се като мен поне седмица и после ще ми кажете как се чувствате!”. Е, няма все още достойни последователи, но има единици, които проявяват удивителен ентусиазъм да вървят по пътеките му въпреки трудната си подвижност. Той е уверен, че един ден много други ще го последват.

”Много е важно човек да е в движение - казва дядо Борис и допълва: До миналата година изминавах с велосипеда повече от 30 километра и навестявах свои приятели в село Чешнигирово, където се черпихме по чаша кафе. Градинката вкъщи все още сам обработвам”. 

След всяка проведена гимнастика той влиза в банята и изобилно се плиска със студена вода от главата до петите. После се масажира за раздвижване на кръвта, а сетне със суха кърпа се обтрива. Така през целия ден се чувства бодър и свеж.

Дядо Борис е родом от село Капитан Андреево. 

През далечната 1960 г. става кмет на селото и изкарва два мандата

С гордост споменава, че по негово време са построени местното школо, в което тогава се обучавали над 1000 ученици, които днес заемали важни постове в държавата. След това построили детската градина, прокарали канализацията, много обществени сгради. Веднага признава: “Всичко това се осъществи благодарение на Гриша Филипов, който по това време отговаряше за строежите в страната. След 10 ноември много хора го нападнаха, но никой не провери какво този човек допринесе за България. Аз лично до края на дните си ще го помня с добрините му. Той беше наш народен представител и всички в моя край го обичаме. Имаше ли свободно време - постоянно ни навестяваше, а 

такива майтапи сме разменяли, че сме се държали за корема от смях

Никога не се делеше от обикновените хора и много помагаше. Дори със собствени средства купи крава на едно село, а на едни младоженци пък даде голяма сума и игра на хорото. Идваше семпло облечен и никога не афишираше пристигането си. Присядаше в кръчмата и дълго си разменяше приказки с местните жители. Имаше едно бележниче и постоянно си водеше записки. А сега има ли такъв като него?” - пита ядно дядо Борис и хапе устни. - Няма местенце, което да не е разграбено в държавата ни. 

Преди години отидох до село и едва не изкрещях от мъка

Всичко, което някога е създавано с любов, вече тъне в забрава, сякаш че тук не е място за живи хора”. Замълчава за момент.

Въпреки че бил със средно образование, първо дядо Борис е бил началник-поща, а после е избран за кмет. Годините били тежки, но се живеело задружно. Работата му била напрегната и едва на 43 години прекарал тежко заболяване. Оттогава води здравословен живот и сега в храната му преобладават плодове и зеленчуци. От месата предпочита заешкото и пуешкото. 
Дядо Борис не може да забрави съпругата си - Марго. Била счетоводителка. На младини, щом я забелязал, веднага се влюбил в нея. После се родили дъщерята и синът, а сега внуците го радват много и се надява да успеят повече от него.