Историята
Началото на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир." Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците."
В социалистическите и комунистическите страни на честването на Първи май се отдава голямо значение, като част от идеята, че тези страни са управлявани именно от работническата класа.
В България
Денят на труда е един от официалните празници в Република България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.
От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават марширувайки през площада, като скандират предварително заучени лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители.
След края на комунистическия режим в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви. Честването се отбелязва от социалисти, комунисти и анархисти, като най-значителни са концертите на открито на Българската социалистическа партия.
В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други се чества неофициално. В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) на първия понеделник от септември.
Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюза да осигури свободен ден за "трудещия се човек". Днес Денят на труда продължава да се празнува предимно с почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. Празникът става официален през 1894 година.
В бившия социалистически блок Първи май е важен празник. В СССР и КНР той е отбелязван някога дори с военни паради. Празникът е честван и в Нацистка Германия под името „Имперски трудов ден" (Reichsarbeitstag). Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в редица държави като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.
Освен Ден на труда обаче днес е празник за всички, които носят имената Мая, Тамара, Еpмeнa, Еpмeлинa, Еpмeнкo.
От латински Мая означава "велика". На този ден християнската църква чества юдейския пророк св. Йеремия, страстен изобличител на пороците на сънародниците си и порицател. Той предсказва, че Йерусалим ще бъде завладян от Навуходоносор, а народът му ще бъде разпилян по света, за да изстрада в робство своите грехове.
Негово е и предсказанието, че Бог ще изпрати своя син и наследник на Земята.
Традициите на Ирминден са насочени
основно към предпазването от змии. В народните представи змиите излизат от своите леговища на Свети четиридесет мъченици или на Благовещение, а на Йеремия излиза техният цар.
В Западна България на празника палят огньове, прескачат ги и изричат заклинания, с които да прогонят змиите.
Друг обичай, който се изпълнява на този празник, е газене на подници (глинен съд за печене на хляб).
Още в ранни зори момите, накичени с лепка (вид трева) по главите, отиват да копаят пръст. Тази пръст (глина) събират на едно място и всеки се изрежда да я гази. Вярва се, че подницата има магическа сила и всеки, който гази глината, от която тя се прави, ще се предпази от ухапване от змия.
Все още няма коментари