Пчелари гонят чума и шарка с огнен кръст

Хиляди буркани с мед и горящи свещи се нареждат във формата на Светия кръст в почит на свети Харалампий. Ритуалът е уникален и се прави само в благоевградския храм “Въведение Богородично”. С него местните вярващи почитат Деня на пчеларя, покровителстван от светеца. Поверието гласи, че огненият меден кръст носи здраве и добра реколта на пчеларите. 

Според обичая всеки производител донася мед, а след тайнствения ритуал от него се хапва всяка сутрин до края на годината. Смята се, че осветеният мед е лечебен и има магическа сила. 
Бурканчета с мед, украсени с горящи свещички, изобразяващи Светия кръст, оформят уникален огнен кръст в благоевградската църква “Въведение Богородично”. Бурканите с мед и прикрепените към тях свещи пламват ритуално. Това може да се види само в деня на св. Харалампий, когато православието чества и Деня на пчеларя. 

Стотици хора се стичат в енорийския дом, за да участват в уникалния ритуал. 

До края на годината всеки ден на трапезата се слага от меда за консумация, обясни жена, също донесла мед за освещаване. 

Силата на природата още в древността е всявала страх у хората. Тя е била загадка за тях. Много от древните общества са я обожествявали. За народа светците са не само покровители на природните стихии, но и повелители на различни болести. 

Всеки един, донесъл мед, пристъпва с вяра, че чудото на природата ще помогне на него и близките му и ще донесе здраве, каза Аделина Стефанова, която е уредник на храма. 
Наричат празника Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден, а в Охридско Пануклин празник. Наставката “бей” идва от смисъла на свети Харалампий - бей, господар на чумата. 
Светецът приживе бил лечител и затова в народните представи на българите св. Харалампий е “заповедник” на всички болести и най-вече на чумата. 

Народът си представял чумата като гърбава старица с дълги, рошави коси и костеливи ръце, облечена в дрипи. В ръце носи дете - “чумниче”, увито във вълнен плат. Затова в миналото оставяли извън населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода. Докато чумата мие косите си и ги сплита, да се залиса, а след като се нахрани и напие - да забрави за какво е била в селото. 

За предпазване от чумата в миналото още ограждали къщите си с глогови тръни, пришивали скилидки чесън към забрадките на жените и по ризите на мъжете. Обличали “чумава риза”, която трябва да е изработена от девет жени-вдовици. 

За предпазване от чумата се извършва един специален и много интересен обичай - обредно заораване на селището от двама братя-близнаци с волове-близнаци и рало, направено от дърво-близнак. Той е уникален, защото изпълнението на тези условия е изключителна рядкост. 

Денят на свети Харалампий трябва да се почита, особено от жените. Не се върши домакинска работа - предене, плетене, шиене, тъкане, не се пере. Никой не трябва да работи - в противен случай св. Харалампий ще се разсърди, ще пусне чумата заедно с другите страшни болести и ще ги изпрати при хората. 

Рано сутринта стопанките изпичат специален хляб и три кравайчета, намазани с мед. Взимат паничка мед, заедно с хляба и кравайчетата ги отнасят в църквата, където свещеникът ги освещава. От този мед запазват за цяр през годината. С него лекуват обриви, шарка, рани по тялото, намазват челата на децата, за да не се разболяват, а от хляба раздават на три съседски къщи. 

След това готвят гозбите. На обяд се слага трапеза, като задължително трябва да присъства питката с мед, свински джолан в гърне или мусака и картофено пюре. Най-възрастната жена в дома прикадява трапезата, сипва от гозбите, чупи от питата с мед и разнася от тях за здраве из махалата.