Брадърските и лъжевиповските формати на Нова телевизия винаги раздвояват моето отношение към тях, както и много други развлекателни програми през настоящето ни. Те ме разсмяха, но ме и ужасиха още с първите си стъпки. Оказаха се безспорно идиотски. Затова тогава аз прецених, че не си струва да им обръщам внимание и да се изнервям от безкрайното ми възмущение. Но по-късно категорично реших, че нямам право да ги подминавам така великодушно, дори безотговорно, защото те заграбват огромно телевизионно време, като лишават от него сериозните теми и културните, интелигентните начинания.
Заех се да ги изобличавам, защото те подменят задължителната възпитателна дейност на медиите с разложителното въздействие върху масовата аудитория. Все повече се убеждавам, че те се бойкотират от първокласната българска интелигенция. А охотно се поглъщат от неграмотните същества, но и от простите некадърници или посредственици с диплома за висше образование. Дадох си сметка, че те не привличат хора с добре изградена и здравословна ценностна система. Но виждах как те увличат най-вече онази голяма част от юношеската среда, която живее в лоши семейства и лакомо възпроизвежда всички разновидности на простащината. Даже едни от образованите почитатели на моите телевизионни занимания ми доверяват, че следят често живота в къщата на брадърите, лъжевиповете, защото той снемал високото напрежение от тежкото българско всекидневие и ги карал да забравят грижите си. Те искаха да се съглася, че човекът няма сили да гледа само най-умните телевизионни внушения, че и той има нужда да си почине от много днешни неволи, докато се забавлява с глупостта на героите от екрана.
Аз лично не мога да приема тази позиция като нормална. Защото брадърските и лъжевиповските зрелища, говорилни са толкова ту налудничави, ту свирепи, а понякога и клозетно битовистични, че не ме разтоварват, а ме изтощават психически и физически. Те ми надуват главата и ме отвращават. Състезаващите се в тях ме разгневяват дори когато грохват от безбройните си скандали и тръгват към примирието. Защото тогава те подменят смазващото си злобарство с лигавото лицемерие, с мармаладените преструвки. Тогава аз улавям как бурните им целувки, милувки и прегръдки са жалки опити да прикрият факта, че обичат само себе си, че жестоко ненавиждат различното от тяхното, особено когато то, волно или неволно, им напомня, че са нищожества в сравнение с него.
Под гестаповското ръководство на Николай Кънчев коментаторите на брадърската и лъжевиповската Къща се напъват да ни убеждават, че живеещите в нея заслужават неспирно внимание, защото се отличават с недъзи, с вредни дела, но и с достойнства. Те разискват брадърската общност така, сякаш тя е много сложно и почти световно явление, както международните футболни мачове. Те страстно и неуморно се надвикват, крещят като обезумели в усилието да докажат, че тя може да бъде справедливо разбрана и оценена само ако нейното поведение бъде подложено на дълбоки психологически и философски анализи. А тази гледна точка ме разсмива до сълзи. Защото тези предварително нахъсани, режисирани арбитри са изцяло от кръвната група на брадърската и лъжевиповската компания. Неслучайно редица от тях са били непоносима част от нея, какъвто е случаят с вечно беснеещата Жени Калканджиева. Жени е най-истеричният и най-безмилостният съдник на онези гадни ругателства, хули, войнствени и маниакални саморазправи в брадърския свинарник, които я отличаваха, докато тя го обитаваше. Тогава тя лееше пиянските си сълзи и унижаваше партньорите си заради скъпия си съпруг Тачо – този умствено осакатен самодоволник с претенции на масово мечтан любовник.
Няма отърване и от вечно подскачащата Соня Колтуклиева. Тя е развинтена и неудържима латерна. Въобразява си, че е вулкан от забележителни мъдрувания. Всеки момент може да се самовзриви от самочувствието, че е носител на истината от последна инстанция както Люба Кулезич, Маргарита Михнева, Илияна Беновска. А това са все известни ветропоказателки и театралничещи особи в журналистиката ни. Иван Ласкин не говори, а лае, докато се гаври с лаенето на брадърската партия.
Останалите съдници на брадърския дом са маскарадно, безвкусно, клоунски облечени каки и лели, батковци и чичовци. Те се кокорят, блещят, търкалят едни и същи баналности в продължение на 11 години.
Николай Кънчев е май най-големият кошмар в бездарно и тъпашки режисираната брадърска история. Аз буквално не мога да го позная. Като водещ на предаването „Стани богат”, той се държеше с гостите уважително, възпитано. Дори внушаваше, поне на изоставащите зрители, че е интелигентен. Тук обаче той е страховито озверял. Оказва се още по-разгащен от просташкото присъствие например на Румен Луканов – чорбаджията на предаването „Сделка или не”. Кънчев заповядва на поканените коментатори да обсъждат искрено брадърската банда. А скача и е готов да ги разкъса, когато те я критикуват и се съмняват, че зрителите печелят от общуването с нея. За да оправдае космическия си хонорар, Кънчев се размахва като побесняла хиена. Той буквално ме ужасява с кръвожадното си лицеизражение, излъчване.
Най-смешното е, че всички брадъри и уж випове са повярвали, че са на екрана, защото са голяма работа. Убедени са, че стоят по-високо от простосмъртните редови българи. А всъщност те са хем откачалки, маниаци, хем комплексари. Те се надуват като пуяци, докато нападат опонента си, противника си. Но се сриват и позеленяват от яд, от безсилие, когато той им покаже, че са никаквици, макар че е като тях. Веднъж завинаги трябва да се каже на тези дълго канени ловци на тлъсти хонорари и на слава, че те олицетворяват човешкото падение. Те са ни дошли до гуша заради техните плюсканици, пиянства, гологъзеници и развратни буйства. Затова е време този формат да се погребе, а неговите най-мързеливи безбройни герои да хванат кирката и да се изхранват от строежа на магистрали и на други пътни проекти. Защото дори техните единични, случайни остроумия, смислени изявления не са личната им собственост, а са купени от умните хора на екрана в добрите предавания.
Разпасан и неограничаван господар на пещерните брадъри и на уж виповете е Нико Тупарев. Той ги изкушава с парите, като им внушава, че те са десертът на медийния фронт. А ги подиграва вътре в себе си и неочаквано за тях нерядко ги омаскарява по всякакви начини. Той има това генералско самочувствие, макар че е много прост, естетически неграмотен и се тресе от сатанинска наслада, докато наблюдава истериите на грозотата. Той пълни сценариите с гадости и вонящи мръсотии. Нещо повече! Тупаревият Нико ни убеждава, че трябва да се сърдим и да се зъбим не на брадърите, а на целия български народ. Защото той бил кога луд, кога брутален като тях. Защото те били неговото огледало.
Аз никак не съм безкритичен, милостив към българската нация. Познавам нейната грубиянщина. Знам, че тя често се оказва лишена от чувство за мярка, за общност, за възпитание. Цял живот наблюдавам как безброй нейни представители дърпат чергата само към себе си и нерядко чакат други да свършат тяхната работа. Но аз най-искрено твърдя, че брадърите и уж виповете са малка част от българската общност. Защото тя е една от най-будните и една от най-надарените във всички дялове на материалното и духовното строителство. В това отношение тя дава много примери на Балканския полуостров, но и не само на негова територия. Друг е въпросът, че тя е малодушна, страхлива, инертна, ленива в редица положения. Тя е стихийна в колективните си начинания. Не желае да се организира така, че веднъж завинаги да се отърве от 25-годишното престъпно управление на политическата ни класа.
Лицата от брадърската и уж виповската Къща са сродни души. Имат еднакво мислене и поведение, еднаква настройка, нагласа. Почти всички те са бездарни, много посредствени или съвсем неравностойни, спорни в своята професия. А ни натискат да признаем, че са природни изключения, звезди в нея. Те се хранят главно от омразата към пълноценния, градивния, максимално осъществения човек.
В различните издания на брадърския и лъжевиповския формат винаги има хора, които привличат вниманието най-много. Те са най-крещящите олицетворения на човешките пороци. През последните три месеца на изтичащата 2015 година в центъра на вниманието лъснаха, цъфнаха и ни втрещиха с присъствието си Луна и Кичка Бодурова.
Хем ми е жал, хем ме е яд много на усмихнато маниакалната Луна. Тя успя да засенчи дори непоправимо агресивната Кичка Бодурова. Лунчето най-искрено вярва, че е специална избраница на съдбата. Тя не се срамува, когато се представя като музикална звезда, макар че е дразнеща ме певачка за кръчмарски тържества. Волно или неволно, все ни напомня, че е хубавица. А е грозница, дори само защото има фигура като точилка. И защото нейната глава се нуждае от хирургическа намеса, докато стане по-съразмерна, по-хармонична, по-прибрана в долната си част. Нейните многобройни обявявания на желанието да се омъжва за Бойко Борисов са просташки, независимо от това дали са направени сериозно или на шега. Имаш право да критикуваш слабостите на премиера най-безкомпромисно. Но не и да си правиш гаргара с неприкосновения му личен, интимен живот.
Луна съобщи, че ще бъде кандидат за президент на нашата страна. Това изявление е безумно и тъпашко, пак независимо от това дали е действително, или е театрална игра. Защото Луна може да управлява добре само една квартална кръчма, а не една държава. Затова нейната евентуална държавническа амбиция може да бъде окачествена само като знак за липса на душевно здраве.
И Луна си въобразява, че може да бистри човешката психология и философията на живота пред цяла България. А истината е, че тя търкаля на тези сложни теми не интересни нейни разсъждения, а фрази, които е чула и наизустила от хитреците, с които е общувала в леглото и вън от него, в нейните певчески концерти. Но най-идиотското е, че може би добродушната, но и крайно примитивната Луна стана знаме на много вестници. Тя лъсна на първите им страници. Оказа се основната храна за тъпашките им бръщолевения.
Болестно властолюбивата, зверски амбициозната и жестоко самонатрапващата се Кичка Бодурова взе да стърчи над всички чак след като Луна напусна брадърската Къща. Кичка мре да я величаят. Влиза два пъти в брадърския дом с напразната надежда да бъде възприемана и оценявана като най-голямата певица между интелектуалките и най-голямата интелектуалка между певиците в областта на забавната музика у нас. Защото тя, докато е жива, не ще разбере, че няма никакво основание да бъде таксувана като подобен връх за възхищение. Тя никак не е умна. Тя е отракана. Има грубия език на злобна клюкарка, интригантка. Такова впечатление оставя и нейната споменна книга. Чрез нея тя се изкарва жертва на социализма и вулгарно преследвана красавица. А тогава тя имаше широко поле за концерти и телевизионни изяви.
В брадърската Къща Кичка много често преминава от кръчмарската нападчивост към противното двуличие. Обича да скарва партньорите си и да се наслаждава на предизвиканото им от нея смъртоносно ядосване. Беше хубава. Но вече е позатлъстяла. Често навлича безвкусни облекла в разрез с нейната напредваща възраст. Тя има отделни добри певчески попадения. Притежава очевидни гласови заложби. И е емоционална, темпераментна, динамична изпълнителка. Нейните атрактивни препусканици по сцената изкушават първосигналните мъже, превъзбуждат ги и пълнят очите им с лъскав зехтин. Занемявам, когато чувам глупавите опити на някои нейни приятели да я изкарват световна фигура в областта на музикалното забавно развлечение. Защото тя е типична певица от ресторантски тип.
Кичка, както и много нейни връстници сред нейни колеги, трябва да се усамоти в дома си поне около две години. И да се върне при зрителите, като покаже, че вече е променила репертоара си, че се е разделила със своите омръзнали ни щампи, че е постигнала по-сериозното овладяване на певческите си данни. Тя и други бивши звезди вече са ни втръснали, защото пеят едни и същи неща, като забравят, че отдавна не са млади, че загрубяват с остаряването си.
И дуетът „Ритон” вече не е китка за мирисане и ценност за прегръщане. И той години наред пее една запомняща се, но и досадно повтаряща се мелодия. Не се опитват да я преаранжират поне малко и като я поднесат в различен темпоритъм. Здравко се дърлеше в брадърската Къща с Кичка, без да схваща, че той и неговата Катя са от същата барманска група в забавната музика. Учудва ме самочувствието на този маломерен певец. Неговото поведение често ми напомня за проскубания врабец. Той неспирно се ежи като специално явление, макар че се спасява като изпълнител върху гърба на Катиното гласище. И той си е внушил, че е голям мозък. А е противно нервозен и махленски натопорчен, когато се мъчи да прави съдийски характеристики на обкръжението си, но главно на враговете си и на отказалите да го броят за певческа звезда.
Съвсем доброжелателно препоръчвам на лоясалата грамада Люси Иларионов да се погрижи за здравето си, като облекчи теглото си и спре да ни плаши с него толкова много. Той плюе всички и безсрамно хвали почти само себе си. Няма поне малко реална представа за същността си. Въобще не схваща, че е за криене, а не за демонстративно показване пред огромната телевизионна аудитория. Клиповете на Люси са анонимни за всички. Те могат да вържат със себе си само маниакалните почитатели на забавната музика сред младежта.
Прехваленият Гъмов не ме дразни, защото е безличен дори когато се надува от напразната му надежда да го забележим и да го харесаме. Той е нещо като отсечено дърво. Оказва се една гъба, която не пуска нито една капка сок дори когато я стискаш, докато припаднеш. А такива прости или простовати сухари са много български актьори през настоящето ни. Крайно време е те да гледат колкото може по-често най-силните филми на САЩ, Италия, Русия. Тогава може да разберат най-после, че не владеят професията си и че не са родени за нея.
Джино от брадърската Къща е видимо приятно момче. Но пък е много скучен. Няма въображение. Не притежава запомнящи се идеи. Но истината е, че само той не се държеше просташки в брадърската банда. Едно неизвестно, но добре владеещо себе си същество като него показа на куп брадъри с лоша известност какво означават възпитанието, уважението, доброжелателството, родолюбието. И браво на него!
Нова телевизия очевидно няма да се раздели с пристрастието към порнографските зрелища. Тя неспирно ни среща ту с техните умерени, ту с техните оголени разновидности. Предаването „София ден и нощ” ни занимава все с наежени, върло похотливи, самодоволни мацки и с ту грубиянски, ту мазно свалящи ги градски ашлаци с претенцията да са първи тарикати. Между тях има доста същества с лица на пиячи, биячи и не с глава, а с тиква на раменете си.
Гала от Нова телевизия много отдавна се сбогува с очарованието на чистосърдечното плевенско момиче. Тя запази само барманската нагласа на Къци Вапцаров: своя телевизионен и смехотворно комплексиран кръстник. Тя сигурно взема баснословна, фантастична заплата, защото се е съгласила да бъде сватовница, адвокатка и закрилница на безкрайната брадърщина и лъжевиповщина. Нейна е привилегията да огласява и да коментира простотиите и тъпотиите на хората от Къщата, начело с Луна, така, сякаш от тях зависи съдбата на цяла България. Гала разполага почти с три часа в рамките на пет дена от седмицата. А Милен Цветков – най-качественият журналист в Нова телевизия, е наказан да общува с нас през нощта за сън, за отмора, тишина.
Лора Крумова и Галя Щърбева не са много различни от вятърничавите брадъри. Аз лично определям тази двойка като „Дуо Еделвайс”. Защото те пощипват сериозни теми, проблеми. А от устата им изтичат все словоизлияния в стил „Ехо”, „Ойларипи” и „Ти бягаш – аз те гоня”. Щърбева все бърчи чело и се кокори, гледа страшно. А Лора се подхилква като кума на селска сватба. И двете потъват в своето курортно безгрижие. Но смехотворно се опитват да ни внушават, че разискват днешната българска криза отговорно и дори авторитетно. Може би само махленките Нели и Меги, пропадналата и мързеливата актриса, водеща Диана Любенова от Би Ти Ви са по-лекомислени, по-повърхностни, по-празноглави от Лорчето и Галчето.
Помня успешните първи стъпки към екрана на Иван Христов и Андрей Арнаудов с много живописното предаване „Сблъсък” в Би Ти Ви. С удоволствие се включвах многократно в него. Защото то беше много различно от тогавашните статични, монотонни, декларативни формати. Беше проблемно, поучително, но и забавно, увлекателно. Разгръщаше се в разнообразната атмосфера от младежко веселие, жизнелюбие и горещи спорове за всякакви важни явления. Иван беше доста скучен, в сравнение с Андрей. Защото Андрей често грабваше публиката с кипналото си остроумие, което е наследил от баща си Васил – един високонадарен и много културен музикант, хоров диригент. Първите две издания на „Мюзик Айдъл” на Иван и Андрей бяха атрактивни начинания, открития на гласовити и музикални млади хора. Но по-късно тези момчета се отказаха от хармоничните си телевизионни предавания. Изведнъж решиха да ни шашнат с екранни нелепости, дори безумия. Най-идиотското тяхно деяние е „Къртицата” на ТВ7. Тя беше непоносимо ураджийска, некадърно съчинена, изкуствено сглобена история на тъпашкото търчане, блъскане, тъпеене на какви ли не лица пред камерите. Тя жестоко срина интереса към тази медия заради маниакалния банкер Цветан Василев и лудналия самозабравил се грандоман Николай Бареков.
Новото изобретение на Иванчо и Андрейчо е „Фермата”. Тя е приютена в Би Ти Ви. И тя се друса в гамите на брадърите и уж виповете. Наводнена е с най-безразборни празнословия и глупаво съчинени действия на човеци в тела на обръснали се и след това татуирали се горили. Тя не е чак така вулгарна като брадърската армия. Но е обхваната от безподобна пустота. Романтичното начало в селския живот е зачертано напълно. Защото сценариите са затънали само в неговите най-прозаични и скучни битовизми. Обясненията върху основата на изтърканото лъжеумуване са толкова дълги, че превключвам телевизора на друг канал половин минута след като те са започнали. Иванчо и Андрейчо пак са залепени един за друг като Кирил и Методий. Пак държат в ръка тефтери, таблоиди. Пак пеят старите си шлагери по стар начин. Пак все са ококорени и позиращи като инжектирани конферансиета на кръчмарски и плажни програми.
Брадърските, уж виповските, фермерските, господарски ефирните телевизионни издания не са по-малко вредни от четвъртвековното управление на нашата политическа класа. Те и тя си приличат много. Надникнете в парламента. Тогава ще се уверите, че тези разюздани телевизионни формати са вследствие на държавното ръководство. Те и то затъват в интригантството, в клеветничеството, в махленските зрелища. Те и то стимулират днешната морална, професионална и естетическа разруха на българското общество.
Управляващата ни класа отлично знае, че брадърските и виповските, фермерските изделия събуждат масовото обществено недоволство. Но тя ги закриля, защото ги харесва. Те са нейното любимо занимание. Тя лъже, че не реагира срещу просташкото начало в тях, защото е демократична и не желае да ги цензурира. Фактически тя ги брани и даже им е много благодарна, защото те оглупяват населението и улесняват нейното желание да го командва и да го ощетява по-лесно. Въпросният медиен идиотизъм услужливо и подло отклонява вниманието от безобразията, престъпленията на държавното управление и така подхранва увеличаването им.
Ако медиите ни бяха нормални, щяха да ни срещат не с еднакво прости хора и с еднакви простаци, а с големи интелектуалци, които водят мъдри и увлекателни спорове за съдбовни проблеми, без да се търсят първенци и победители сред тях.
Все още няма коментари