За да бъдат красиви листата на аглаонемата, трябва много светлина  

Аглаонемата е привлекателно и лесно за отглеждане декоративнолистно стайно растение със своите големи, копиевидни листа, изпъстрени със сребристи петна и здравата си конструкция. Растат и на сянка, но красивата им листна окраска изисква много светлина. Братовчедка е на дифенбахията, антуриума и спатифилума. На височина достига до 50-70 см. Аглаонемата и дифенбахията на пръв поглед могат да се объркат много лесно. Но при по-внимателно вглеждане се виждат и разликите. Растението е оформено като храстче и е по-ниско. 
 

Едно предимство на аглаонемата е, че с времето не се получава такова оголване на стъблото, както е при дифенбахията 
 

В допълнение цъфти продължително, като цветчетата са малки, събрани в съцветие ягода. Странното съцветие понякога обърква хората, които го мислят за болен деформиран лист. Това води до нови грешки в търсенето на проблема. Цветовете приличат много на тези на спатифилума, но са винаги със “зелена качулка”. Намират се под листата и ако се потърсят, могат лесно да се открият. В стайни условия цъфти рядко, а още по-рядко връзва плодове. 
 

Предпочита нормална стайна температура, но се чувства превъзходно и в по-топли помещения 
 

Температурата в никакъв случай не трябва да пада под 18 градуса. Оптималната е в границите 22-23 градуса. Обича корените й да са на топло, затова не поставяйте саксиите върху теракота или мрамор, освен ако не сте с подово отопление. Не понася студените течения. Внимавайте през зимния период да не я оставите в близост до отворена врата или прозорец, защото едно по-дълго проветряване може да коства живота й. Среда с повишена влажност на въздуха е идеална за нейното отглеждане.
 

Целогодишно пулверизирайте листата с достатъчно престояла вода със стайна температура
 

Ако нямате възможност за това, поне поставете саксията върху по-широка подложка, с камъчета и вода, но в никакъв случай дъното на саксията не трябва да е потопено във вода, защото корените ще загният. Този очарователен представител на семейство Araceae през зимата се нуждае от ярко осветление, а през лятото не бива да попада под въздействието на преки слънчеви лъчи. И в двата случая трябва да се съобразявате с тези нужди на растението, за да запазите красивите му шарки. 
 

През целия вегетационен период аглаонемата се нуждае от обилно поливане, но след като повърхността на почвата е леко засъхнала
 

Почвата да е влажна, но не и засъхнала. През зимата поливането се намалява до умерено. Използва се само мека вода със стайна температура или хладка вода. От пролетта до есента (март - септември) се подхранва на всеки две седмици. Най-подходящи са торовете за рододендрони и азалии. Аглаонемата расте бавно, затова младите растения могат да се прехвърлят в нов, по-голям съд след една година, а над 3-годишните - през 2-3 години. Най-доброто време за извършване на тази дейност е пролетта. Подходящи са широките, но не толкова високи саксии с добър дренаж.


Внимание