На хвърлей място край черноморския курортен град Китен е ранчото на Ралчо Ралев. Около два декара е мястото във вилната зона, което е превърнал в малка семейна ферма, изпълнена с живот.
Разнообразие от животни можеш да срещнеш в двора, а зеленчуковата градина е гордостта му тази година.
Изградил си е малка вила, която обитава по всяко време на годината. Оставил е голямата си къща в центъра на курортния град, защото тук се чувствал много по-добре. 37 години работил като управител на почивна база, а когато се пенсионирал, се насочил към фермата си.
Изградил е всичко съвременно, модерно, за да е по-лек трудът му...
От голяма дълбочина потекла водата, за да полива земята и да пои животните. Пълни по две цистерни, за да се постопли, както е нужно да се използва тя.
Животинчетата са ми най-голямото хоби, просто без тях не мога да живея, така е било винаги, откакто се помня. Като се пенсионирах, увеличих фермата си.
Имам седем овце, агнета, четири големи прасета, по две коля за Коледа, 40 кокошки, малки пиленца, кучета и котки. Това за мене е едно добро занимание.
Умирам за животните, сутрин като се събудя и тръгна из двора, посрещат ме очите на животните с надеждата да получат храна и вода, да ги погаля.
На 4 юли, когато чествах 73-тия си рожден ден, приятелят ми от село Три водици, Пазарджишко, Игнат ме дари с 10-килограмово живо прасенце,
което виждате колко бързо увеличава теглото си край моите свине.
Хвали се и с доматената си плантация, която в средата на септември е пълна със зеленина, стръковете са над два метра. Едри домати са провиснали и сега, а някои заковаха на кантара по килограм и 400 г. Много вкусни са, хвали се ветеранът. Разбира се, всичко се дължи на добрите грижи, които полага постоянно. Редовното пускане по монтираната инсталация вода вероятно спомага за хубавата зеленчукова градина, защото през септемврийските дни чушките и краставиците са в добро състояние.
А пред вилата е провесила гроздовете си асмата, отрупано с вкусотии е едрото дърво на смокинята
Казва, че има много приятели, без които не може да живее. Не обичам алкохол, позволявам си най-много по 50-100 грама, но по-важното е, че животът е весел, защото приятелите ми намират тук спокойствие, далеч от домовете си, разтоварваме се...
Текст и снимки Георги НИКОВ
Все още няма коментари