Бадемът (Prunus dulcis) е едно от най-ценните дървета, но все още не е разпространен както трябва и в световен мащаб, и у нас. Отглежда се най-много в средиземноморските страни.
По-компактни бадемови насаждения в нашата страна са създадени в Черноморския район и в Източните Родопи. Единични дървета има на много места, но плододаването не е редовно поради ранния цъфтеж и честото измръзване. Бедата е, че реагира бързо на затоплянето и цъфтежът настъпва много по-рано от другите овощни видове. При него дълбокият покой е много кратък, цъфтежът при нашите условия започва през втората половина на март, но при необичайно затопляне може да настъпи още към края на януари или февруари. Затова за предпочитане са късно цъфтящите сортове бадеми.
Най-благоприятният срок за садене на бадем е до настъпването на зимните студове - от началото на ноември до средата на декември. При пропускане на този период засаждането може да се извърши и рано напролет. Разстоянията за засаждане са 6 на 4 или 6 на 5 м. При риголвана почва дупките се изкопават с размери 50 x 50 x 50 см, а при нериголвана - 100 x 100 x 60 см.
Бадемовите ядки съдържат малко вода и могат да се съхраняват дълго. Белтъците, мазнините, захарите, нишестето, минералните соли в този плод са изключително ценни в хранително и биологично отношение и са на първо място сред останалите продукти. По минерални вещества бадемът превишава всички плодове. Ядките са много хранителни поради високото съдържание на растително масло (състои се от ненаситени мастни киселини с витаминоподобно действие), белтъци, нишесте. Богати са на йодни и серни съединения и се използват при гуша, заболявания на щитовидната жлеза, атеросклероза, хипертония. Имат най-много желязо и лекуват анемии. Огромните количествата калий, калций, фосфор, витамините от групата В – всичко това помага за лечението на сърдечносъдови заболявания, отоци, плеврит, алергии. Бадемите притежават мощен енергиен потенциал и се използват при възстановяване след тежки болести, костни фрактури, мозъчни инсулти.
Бадемовото мляко е ценно като източник на емулгирани мазнини и белтъци и има лечебни свойства. Много е полезно за правилния растеж на децата, помага и при болести на хранопровода, гастрити, язви. Действа омекчително при суха кашлица, остри катари на дихателните пътища и бронхите, при всички белодробни заболявания.
Приготвя се така: 50 г ядки се слагат във вода да кипнат, обелват се и се смилат. Поставят се върху марля, опъната над порцеланов съд. Отгоре бавно се налива 250 мл кипящо мляко. Бърка се, докато кашицата съвсем се разтвори. Получава се гъсто бадемово мляко, което по желание се подслажда със захар.
Все още няма коментари