Розовите храсти са чувствителни към ниските температури. За да не измръзнат приземните им части, е необходимо след есенното подрязване на стъблата коренищата им добре да се загърлят с дебел слой почва. Освен това откритите части на най-ценните екземпляри могат да се увият с изолационни материали - изсъхнали листа от царевица, амбалажна хартия или рогозка.
Розите не бива да се торят през есента, тъй като подхранването им ще предизвика растеж на нови клончета, които ще измръзнат при падането на първите слани. Прави се само санитарна резитба непосредствено преди периода на зимен покой, след която следва загърлянето. Истинската резитба ще направите чак напролет.
Сега можете да засадите стъблени резници от розовите храсти и да ги покриете с буркани, с които да презимуват до пролетта. Изберете внимателно мястото, където ще ги поставите – нека то бъде открито и добре осветено. В сянката на дърветата или на северната страна в градината розите ще се развиват лошо, цветовете им ще са слаби и хилави, ще страдат от болести и вредители. Ако пък им е прекалено слънчево, те ще прецъфтяват по-бързо, а при някои по-чувствителни сортове венчелистчетата могат да изгорят. Оптималният вариант за царицата на цветята е полусянка следобед, а през останалото време на деня – на слънце.
Добре се развиват на глинеста почва с неутрална реакция и достатъчно съдържание на хумус. Ако на избраното място водата се застоява, трябва да направите дренаж.
Все още няма коментари