Магърдич Хулиян: Селските стопани трябва да бъдат насърчавани

Магърдич Хулиян е магистър по тропично и субтропично земеделие в Аграрния университет в Пловдив, с второ висше образование по бизнес администрация във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Сега е председател на УС на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели, което през март 2015 г. навърши своята първа година.

-Г-н Хулиян, какво се случва през тази селскостопанска година? Каква е перспективата за българското село? Как би се спряло обезлюдяването на места и имат ли там по-голям шанс средните и малки производители като възможности за препитание на място и излизане на пазара?

- Българското село обезлюдява с невероятна скорост и това ще е така, докато към него не се подходи рационално и прагматично. Българското село има нужда от хората в него, а хората в него имат същите нужди и потребности, каквито имат и хората в града - добра работа, добра среда, добри услуги и т.н. Базово изискване обаче е защитата на собствеността и създаване на благоприятна икономическа среда за стопанска инициатива. Единственият шанс за българските производители е да бъдат насърчавани и подпомагани в усилията им да произвеждат земеделски първични и преработени продукти с възможност за равнопоставен достъп до пазар.

- Българският земеделец има ли гарантирана сигурност да инвестира?

- Иска ми се да кажа, че има, но за съжаление, не е така. Разбира се, трябва да отбележим и факта, че и в земеделието, както и във всеки друг сектор трябва да се планира. Особено за малките и средни ферми това е нещо, което се пропуска или счита за маловажно. Не е достатъчно да произведеш една стока, трябва и да можеш да я реализираш, и то на добра цена, цена, която да ти позволи да се развиваш. За да се случи това, са необходими много усилия и от държавата, и от производителите, и от браншовите организации.

 - Какви възможности имат малките семейни фирми и преработватели да кандидатстват за европейско финансиране през периода 2014-2020 г?

- Два са основните инструмента, по които малките стопанства могат да кандидатстват през новия период. Първият е по линия на Директните плащания, където за първа година ще се прилага схемата за дребните земеделски стопани. Тя ще се предоставя на земеделски стопани, заявили участие по нея през 2015 г., и замества всички останали директни плащания. Плащането ще е минимум 500 евро и максимум 1250 евро на стопанство. Другият основен инструмент е Програмата за развитие на селските райони, към която има Тематична подпрограма за малките стопанства. Кандидатстването по тази програма е на проектен принцип за по-голямата част от мерките.

- Какво става с онези по-малки фамилни ферми, които са под чертата, които не могат да кандидатстват за европейско подпомагане и нямат потенциал да добият устойчивост?

- Както споменах, това ще доведе до изключително тежка и неблагоприятна ситуация в огромна част от засегнатите лица. Голяма част от стопанствата в страната са под 2000 СПО (Стандартен производствен обем (СПО) означава стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт), което ги поставя в изключително тежка ситуация. Към тези хора трябва да се насочат инструменти, чрез които да им се позволи да намерят алтернатива или да им се даде възможност за развитие като микростопанства с различна форма на заетост. Част от заетостта им да е трудова и част от земеделие. Така е и в редица европейски държави, където най-малките стопани работят в други сфери, но част от доходите им се допълват и от земеделско производство.

- Как работят българските институции за спасяване на българското село, за подпомагане на малките и средни земеделски производители?

- Ами, за съжаление, работят повече на думи и новини, а не в детайл и дълбочина, без да се отразяват важни национални, регионални и местни специфики. Това води до недоверие в хората и до отказ от спазване на институционалност. Липсата на усещане за държавност и институционалност води до липса на доверие към българските институции, което е видно и в нашето всекидневие.

- Ясно е, че у нас няма ясна национална политика за развитие на селските райони, а от това зависи съдбата на българското село. Кога такава политика ще се превърне в приоритет за всяко правителство и за съответните министерства – на туризма, икономиката, регионално развитие и инфраструктура, на екологията?

- Колкото по-бързо това стане факт, толкова по-добре. За съжаление, нагледали сме се на достатъчно обещания, програмни и стратегически документи, оставащи само на хартия и с пожелателен характер. Правенето на държавна политика е същото като правенето на хляб, сирене или еленски бут - трябва да се спазват всички етапи в производствения и преработващ процес. Не може да се прави частично или на парче, както в последните 30 години правят политиците у нас - решаване на проблеми на парче. Проблемите искат комплексен и интегриран подход за разрешаване и докато в едно министерство всяка дирекция гледа да реши своите проблеми, без да ги обвърже с проблемите на другите дирекции, на другите министерства и институции, няма да се намира качествено и трайно решение на нито един проблем.

Дора ВУЧКОВА