Тя говори откровено за живота си и за най-близките си хора. Това, което я разплака обаче бе въпрос за коледните добавки за пенсионерите.
„Аз съм едно момичето от Кърджали, дъщеря, съпруга, майка, баба. Един инженер, който за малко е в политиката. Това е Цвета Караянчева – представи се тя. - Политиката понякога те прави лицемер. Налага се да стискаш зъби. Много емоционален човек съм и след като станах председател на парламента, ми бе доста трудно. Аз съм изключително емоционален човек. Имах чувството, че като ме избраха за председател, ми отрязаха половината.
В началото стисках зъби, дори колегите от първите редове ме виждаха и ми правиха знаци да не действам и да преглъщам. Оставам си обаче същата фурия. У дома дори се шегуват, че сега чета повече, отколкото една студентка преди изпит."
Цвета Караянчева признава, че е много приятно изненадана от външнополитическите си срещи.
„Наскоро бях в Япония – дава пример Караянчева. - Там най-важното бе при срещата ми с императора да не подам първа ръка, защото той може и да не подаде. Бях изключително притеснена. Преди пътуването ми гледах една негова снимка с императрицата, когато преди години са били във Варна и са се снимали там с едно момиче с народна носия. Попитах императора дали се е научил да играе хоро. Той бе много изненадан.
След това стана нещо невероятно. Дойде човек от протокола на двореца и ми каза, че императрицата иска среща с мен. А това не се случва често. Тя ме посрещна в коридора и си говорихме много време. Държеше ръката ми. Говорихме си за България, за българската роза. Накрая дори ме целуна по двете бузи. Буквално онемях."
Цвета Караянчева признава, че бързо прощава.
„Не съм реваншист – казва тя. - Давам доверие на хората около мен. Ако някой ме разочарова обаче, е за дълго. Завършила съм механотехникум, където бяхме само шест момичета. След това и в работата като инженер трябваше непрекъснато да се доказвам. След това и във фабриката, в която започнах като конструктор, а след това станах главен конструктор, беше тежко. Фабриката беше в много тежко състояние. Поставиха ме начело на фабриката и тъй като хората ми вярваха, нещата се получиха. Няколко месеца хората не бяха получавали заплати. Отидох в Италия при ключов клиент и се разбрахме. После казах на работниците, че още два месеца няма да получават заплати, но нещата ще станат. Никой не напусна. В крайна сметка наистина се получиха нещата. И сега в завода ми казват, че ме чакат да си дойда. Не знам дали съм добър политик, но като конструктор съм добра”.
Цвета Караянчева признава, че най-трудно й е било през 2008 година.
„Тогава трябваше да освободя 20 човека – разказва тя. - С всеки един говорих. Чувствах се предател в очите им. Не можете да си представите какво е. А тогава Сергей Станишев обясняваше, че няма криза и че това ще ни подмине. Беше невероятно тежко. Искаше ми се да отида и да му шибна един."
Председателят на Народното събрание признава, че чувства вина за това, че се е наложило дъщеря й да се възпитава сама.
„Дъщеря ми успя да се възпита самичка и успя да стане човек – казва Цвета Караянчева. - Съжалявам, че не бях на сто процента онази майка, която е до детето си. Като всяка майка много обичам дъщеря ми, а сега зет ми. Съжалявам, че не бях до нея повече. Искам внучка ми да е трудолюбива, да оценява и малките неща, които животът й предлага, защото животът невинаги е цветя и рози”.
Цвета Караянчева разказа и защо нарича съпруга си бай Илия.
„Казвам на съпруга ми бай Илия – сподели тя. - Всички така му казват. Дори и малката ми внучка му казва така. Тази година направихме 30 години брак. Исках да направим една венчавка по повода, но не се получиха нещата. Надявам се през 2019 година да го направим. На първата ни среща отидохме на кино. Четири години ходихме хванати за ръка. Баща ми дори казал на майка ми да не се държим така. Веднага след като той излезе от казармата, се оженихме, а година по-късно се роди и дъщеря ми.
Той е най-близкият ми човек, с който се съветвам. На няколко пъти ми е идвало да си тръгна от политиката. Да захвърля всичко. Той обаче ме пита какво ще стане с всички хора, на които съм дала надежда и съм ги извадила от черупката. Пита ме дали искам да ги предам. Много се съветвам с него. Невинаги го слушам, но са ценни съветите му.
Определено мога да кажа, че го обичам повече от себе си. Това е любов, преминала през много години. Той вече е част от мен. Много го обичам”.
Цвета Караянчева признава, че иска един ден, като се върна в Кърджали, хората да продължат да я наричат Цвета.
„Знам че има още много какво да работя – признава тя. - Работата ме прави човек. Тогава съм истинска”.
Цвета Караянчева не крие сълзите си, когато говори за това какво биха могли да си позволят пенсионерите с коледните надбавки, които сега получиха.
„С Коледната надбавка пенсионерът ще може да си направи вероятно една не много добра трапеза, но ще може да си позволи малко повече неща – казва тя. - Насълзяват ми се очите, защото е ясно, че тези хора заслужават да живеят по-добре и правим всичко по силите си да го направим”.
Цвета Караянчева е категорична, че оставката на Валери Симеонов е била компромис, който той самият е осъзнал.
„ Това, което той направи, провокира недоволството и той го разбра, заради което и подаде оставка”, каза тя.