Костов свързан с убийството на Мето Илиенски?  

Бившият премиер на България Иван Костов е един от основните създатели на тежката организирана престъпност, или с други думи казано - мафията. Това разкриха пред „Ретро” бивши служители на специалните служби. Костов е влизал в схеми с босовете и на двата ъндърграунд мастодонта у нас - СИК и ВИС - в периода, в който те бяха в разцвета си.

Още в края на миналия век в бившата служба НСБОП е имало много скандална разработка, в която подробно е била описана цялата схема, на върха на която стоял тогавашният премиер. Лично шефът на службата Кирил Радев, който беше много приближен до Костов, обаче е забранил работата по случая. И не само това. В службата на антимафиотите е била създадена група от ченгета, които са имали задача да рекетират бизнесмени и да пазят лица от престъпния свят от проверки от други звена на МВР. 

Това най-често ставало по следния начин. Видни фигури от ъндърграунда са били привличани за секретни сътрудници. Такива са били легендарни бандити като Поли Пантев, Стоил Славов, Красимир Маринов-Маргина, Милчо Бонев-Бай Миле и други. Това са лицата, които са играли ролята на „златни кокошки” за синия лидер. Така например вербовчикът на Поли Пантев в НСБОП е бил антимафиотът Георги Сучев. Той е бил от приближената групичка ченгета за специфични поръчки на Радев.
Сучев, който е ексслужител на отдел „Терор” при антимафиотите, заедно с двама действащи полицаи бяха арестувани и обвинени през 2012 г. за изнудване на семейство бизнесмени в столицата. Рекетираните е трябвало да прехвърлят на престъпниците 300 000 лв. и 6 апартамента. Бопаджиите бяха заловени, докато си делели първата част от рушвета от 50 бона.

Сучев е имал суперскандална кариера като ченге, разкриха пред „Ретро” отлично запознати наши източници. Срещу него са били образувани десетки проверки заради постъпили сигнали в МВР, че бопаджията върши престъпления. Преди да дойде на работа в тогавашната НСБОП, Сучев е работил в сектор „Кражби” към СДВР, а преди това - в столичното 3-то РПУ. Кариерата му в полицията се развивала шеметно. През този си период рекетьорът е бил пръв авер с подземния бос Стефан Бонев-Сако. Срещу Сако и бригадата му е имало опънат полицейски чадър на ниво районно управление, зад който стоял именно ексбопаджията. 
В криминалния свят и до днес се разправя случай, в който Жоро Сучев с негови колеги удрят в акция мастит столичен обирджия. По време на обиска в джобовете му са намерени 20 000 лв. Сучев обаче, вместо да опише в протокол банкнотите, какъвто е редът, решава да ги вземе за себе си, а крадецът е пуснат на свобода срещу обещанието да си мълчи. Малко по-късно същият апаш е арестуван пак, но от други ченгета. По време на разпита пред следователя разказал подробно за това как бил обран с 20 бона от наглото ченге.

След СДВР Сучев отива на работа в НСБОП и по-конкретно - в отдел „Терор”. Там веднага също блясва с уменията си.
Георги Сучев е рекетирал в края на 90-те години ромския бос Цветелин Кънчев за сумата от 250 000 долара. Парите са били поискани от Кънчев в края на 1999 г. и началото на 2000 г., за да се провали разработка срещу него. По това време ромският политик беше и един от най-големите врагове на Иван Костов.
Посредник в аферата с подкупа е бил друг известен циганин - Ицо Папата. Според нашите информатори пачките са били предадени на Папата, който пък ги е дал на Сучев. Въпреки това разработката на спецполицаите не е спряна. Защото Костов на всяка цена искаше да вкара Кънчев в затвора. На 9 февруари 2000 г. Софийският окръжен съд осъжда Кънчев с ефективна присъда на 6 години затвор и глоба за побой и отвличане. Обявен е за национално издирване поради неявяването му за изтърпяване на наказанието. На 21 ноември 2001 г. Кънчев най-накрая се предава доброволно в Софийския централен затвор. Той остава там до 28 август 2003 г., когато Софийският градски съд решава да го освободи предсрочно за добро поведение. 

Служители на пандиза и до днес си спомнят комична случка, разиграла се в първите дни от затворническия период на шефа на „Евророма”. Ицо Папата казал на Кънчев да бъде спокоен, защото една част от двеста и петдесетте хиляди долара са отишли в шефа на затвора, който трябвало да направи всичко възможно престоят на Цветелин зад решетките да бъдат кратък и уютно удобен. Първата работа на циганския политик, след като прекрачил прага на пандиза, е била да се види с началника там, за да получи уверението, че всичко ще е окей. Надзирател номер 1 обаче останал като гръмнат от новината за парите. „Мамицата на ченгетата, нищо не е стигнало до мен”, е била реакцията му.

Освен Сучев, другите ченгета, които са били натоварени да играят мръсно в защита на интересите на Иван Костов, са били служители на НСБОП с фамилии Баева и Велинов.
Бившият главен секретар на МВР, след това шеф на Национална служба „Сигурност”, а към днешна дата политик от ДСБ и приближен на Костов - генерал Атанас Атанасов, също е имал немалка заслуга мафията да работи добре в полза на Командира.
Босовете на СИК братята Маргини например са били лично закриляни от Атанасов, който също така е известен и с прякора си Гнома.

Публична тайна е, че СИК беше създадена навремето от партия СДС и лично от тогавашния й лидер Иван Костов.
През изминалите над 10 години Маргините бяха разследвани, арестувани, лежаха по затворите, но винаги успяваха сравнително бързо да си оправят проблемите. И трите дела срещу тях претърпяха пълно фиаско.

Началото на оправдателната кампания срещу семейство Маринови беше дадено в края на февруари 2012 г., когато Върховният касационен съд окончателно ги оневини по обвинение за поръчителство на убийствата на генерал Любен Гоцев и покойните Иван Тодоров-Доктора и Никола Дамянов. Братята бяха оправдани и по обвинение за ръководство на организирана престъпна група, както и за притежание на незаконно оръжие. Върховните съдии преди 3 години написаха в мотивите си, че вината на Маринови не може да бъде доказана въз основа на слухове и предположения. Следващата 2013 г. също беше щастлива за Маргините. Прокуратурата окончателно свали обвинението срещу Николай и Красимир, че са поръчали убийството на радиоводещия Боби Цанков. Месеци по-късно същото се случи и по делото срещу Големия Маргин, че е шеф на въоръжена група и върти наркотрафик заедно със Стефан Бонев-Сако.

Реално в службите е имало разработка за Маргините още от края на миналия век по времето, когато те се оглавяваха от Атанасов. Красимир Маринов и брат му бяха арестувани за първи път чак през 2006 г.
Източници на „Ретро” разкриват, че бургаският бандит Пламен Дишков-Кела пази в таен сейф в чужбина шокиращи данни за връзки между изчезналия бос от ВИС Мето Илиенски и лица от висшите етажи на властта в края на миналия век. Дишков разполагал и със скандални документи, включително и копия от договори, които показват как политици и лично Костов са взимали милиони от контрабанда на петрол, а мафията е разчиствала помежду си сметките с любезното безучастие на държавата в лицето на службите.

Сред имената на бандитите има знакови от бившите мафиотски групировки ВИС и СИК. Пламен Дишков бил 100% сигурен, че именно заради грандиозна петролна афера Мето Илиенски се прощава с живота си.
Методи Златанов Методиев, както е истинското му име, официално се води мъртъв от 29 ноември 2003 г. Поне така твърдят софийските районни съдии, които преди 6 години издадоха решение, според което Методиев не е между живите именно от тази дата. На 29 ноември 2003 г. Мето е в дома си в столичния кв. „Бояна”, когато около 21 ч. вечерта получава телефонно обаждане. “Ела сам и без охрана“, била изричната инструкция на човека, който го привикал по телефона. Преди да излезе, той казал на жена си с кого отива на среща. За последно го видели да влиза в тъмно „Ауди”. Малко по-късно в полицейските масиви срещу описания номер излиза информация, че се води на “Опел Вектра“, откраднат преди два месеца. 

Съпругата на висаджийския бос Яна пуска жалба в полицията за изчезването на мъжа си на 2 декември 2003 г. 7 години по-късно смъртният му акт най-накрая беше издаден на база на съдебно решение. Въпреки че има акт, и до ден-днешен няма труп.
Мето е убит заради тогавашната война между ВИС и СИК за разпределението на пазара на горива в страната и контрабандата на петрол през границите. Поръчката е дошла от СИК, тоест от групировката на Костов. Илиенски беше човекът във ВИС, който пряко ръководеше всички престъпни дейности на организацията, сред които и контрабандата. Описват го като брилянтен математик, уникален ум и човек с вроден талант на организатор.
Партньор на Мето през онези години и негова дясна ръка беше Красимир Каменов, по прякор Къро. Двамата бяха сътрудници във фирмите „Андромеда-96“ ЕООД и “Арена-2001“ ООД, които се ползваха в началото на века с протекции от страна на ръководството на Столичната община в лицето на кмета тогава Стефан Софиянски. 
Чрез фирмата на Къро и на жена му Светлана “Абоба 2000“ Мето Илиенски беше сложил ръка върху апетитния бизнес на приватизираната общинска фирма “Паркиране и гаражи“, в чието владение бяха десетки имоти, подземни гаражи и паркинги в столицата.

Паралелно с това гангстерът продължаваше да ръководи и други печеливши сектори във ВИС като продажба на дрога, кражби на автомобили, квартирни обири. На по-високо ниво контролираше канали за контрабандна стока. На заплата при Мето през онези години бяха митнически служители, посреднически фирми, които обмитяваха тировете на ВИС, и десетки полицаи от квартално ниво до шефове на дирекции в Министерството на вътрешните работи. Илиенски имаше и контрола над най-голямото стоково тържище в София в кв. „Илиянци”, от което тръгва и прякорът му.

Методиев обаче е искал да влезе в директна конкуренция с тях в акцизната контрабанда и по-специално – в бизнеса с петрол.
Кралете на бензина по това време бяха Стоил Славов, Младен Михалев-Маджо, Красимир Маринов-Маргина и Милчо Бонев-Бай Миле. Официално повечето от тях бяха обединени под шапката на дружеството "Интергруп енд партнърс".
Като мозъка на петролната схема на СИК се сочеше основно Славов. Телето, както му беше прякорът в подземния свят, бе заел позиции на най-ключовите места, откъдето в България можеше да влезе контрабанден петрол. 

Сред фирмите с негово участие бяха и "Карго контрол консултантс" ООД и "Корабна агенция интершип" ООД. Дружествата са регистрирани в Бургас и според запознати точно те са били главните звена в търговията с петролни продукти. В морския град човекът, който движеше всички далавери на Стоил Телето, беше Пламен Дишков-Кела. Смята се, че Кела години наред е осигурявал вноса на контрабанден петрол през бургаското пристанище.
От сенчестия бизнес с петрол във фирмите на СИК влизали по над 50 млн. лева месечно, издават ченгета. В светлата част цифрите също бяха впечатляващи. Петролната компания "Интергруп енд партнърс" в началото на века декларираше по около 100 млн. лв. нетни приходи годишно от продажбата на горива. Дружеството неизменно фигурираше в Топ 100 на българските компании по приходи от продажби.

„Черното злато е много по-доходоносно, отколкото и най-развитият канал за дрога. Мето прекрасно осъзнаваше това и кроеше планове как да изземе територията на СИК. С което реално заплати и с живота си. Всички живи големи босове на мафията в България знаят кой уби Мето и защо. Част от тях са ни го споделяли и в неофициални разговори. Това престъпление обаче винаги ще остане в графата неразкрити”, коментира пред „Ретро” информатор от средите на службите.