Проф. Вучков: Би Ти Ви цензурира Хекимян! Виктория Петрова и Юксел – новинари №1  

Не мога да отрека, че като цяло нашият телевизионен фронт ни предлага изобилно количество от вътрешни и международни новини, че той се стреми да отразява събитията от света не само своевременно, а и докато те се случват пред очите ни. Удовлетворени сме, че фактите все повече се представят не само като се коментират, а и като се онагледяват, документират чрез много наши и чуждестранни репортажи от всички краища на планетата. Очевидно е системното усилие те да бъдат поднесени чрез стройни, стегнати изречения на достъпен за народа ни език. И днес нашите ефирни, но и кабелни телевизии могат да се похвалят с много организирани, енергични, находчиви, всеотдайни репортери. За съжаление, техният много човешки, естествен изказ не може да се компенсира от нетърпимо усложнената реч на почти всички социолози и политолози. Те си въобразяват, че ще ги възприемем като толкова по-образовани, научно по-подковани, колкото по-усукани и пренаситени с чуждици са словоизлиянията им.

Телевизионните новини най-редовно се подчиняват на желязната цензура. И те нерядко се разминават с обективното съобщаване и отразяване на фактите. И те следват всички указания, заповеди на ЕС, САЩ, НАТО в областта на диктаторски дирижираната агитация и пропаганда. Съвсем рядко получаваме плаха информация за слабостите и греховете на тези международни фактори, но винаги след поредното им възвеличаване до припадък. Те са сочени като незаменими притежатели, законодатели на истината и справедливостта, макар че са затънали в безобразията си, в престъпленията си. А за нашите съседни страни научаваме съвсем малко неща, макар че животът в тях е от голямо значение за нас. Най-подробно ни занимават само с Турция. Русия е разисквана само като най-агресивната, най-опасната, най-престъпната, но и най-изостаналата държава в света. Тресат се от очакването, че ще я намразим заради глупостта им да я нападат системно. Имат безсрамието да нямат нито една добра дума за нея.

Всички сме изнервени от факта, че непрекъснато сме заливани от изобилна информация за многото най-разнообразни и все лоши явления в България. Но нямаме основание да се оплакваме, че сме облъчвани много от нея, защото животът у нас е такъв и не бива да бъде премълчаван нито един съдбовен момент от него. Но е много осъдително обстоятелството, че постоянно сме угнетявани от данни за най-тежки криминални и всякакви престъпления в коя ли не друга държава, макар че те нямат пряка връзка със световната политика, част от която сме и ние. Тези отрицателни съобщения допълнително засилват високото напрежение в нашето всекидневие. Много малко време се отделя за положителните примери, както за поведението на много добри, сърдечни, състрадателни, душевно щедри българи, каквито срещах постоянно при моите посещения в три приказно красиви наши манастира по великденските дни.

Виктория Петрова, Юксел Кадриев от Би Ти Ви и Николай Дойнов от Нова телевизия са най-добрите носители на новините. Печелят ни с положителното си излъчване, с овладяното си изразено отношение към съобщаваните събития, с разнообразните си гласови въздействия, с елегантното си обличане. Тяхното присъствие пред камерите е представително, без да е позьорско.

Редица водещи от нашите ефирни и кабелни телевизии нямат достатъчно обвързващи ни, задължаващи ни мисловни възможности. Изявите им често са смес от банални въпроси, ласкателни или тревожни възклицания. Политикът е постоянният им гост. Те най-спокойно и даже усмихнато, любезно слушат как той лее очевадни, пресолени лъжи и хвали себе си, партията си. Никога не му възразяват. Не го опровергават чрез своите наблюдения и доказателства, защото са цензурирани, защото нямат елементарна гражданска смелост, но и защото нямат дар слово. Никога не тръгват към спора, макар че той е едно от най-мощните оръжия на телевизионната публицистика. Не го търсят кога заради цензурата, кога заради мързела им, но и защото са лишени от притежаването на желязна логика, бърза реакция, от пробивна душевна енергия.

Метеорологът Емил Чолаков е точен информатор, но се оказва увлекателен, емоционален, остроумен телевизионер в сравнение с убийствено скучните водещи от сутрешни блокове, от други публицистични начинания.

Вече много години се сблъскваме с едно противно явление. Бивши президенти, премиери, министри, депутати се разхождат системно из телевизионните студиа като у дома си. Те най-нахално влизат в ролята на коментатори, анализатори, дори съдници на българския живот, макар че са го рушили, докато са били на власт. Те критикуват, дори високомерно осмиват сегашните управници. Четат лекции за здравия морал, макар че не притежават дори капчица от него. Типични примери в това отношение са Георги Първанов, Сергей Станишев, Румен Овчаров, Румен Петков, Иван Костов, Иван Нейков, Атанас Атанасов, Татяна Дончев, Николай Василев, Евгени Бакърджиев, Илко Семерджиев, Бойко Ноев и други надути особи. Иван Нейков е един от най-наглите сред тях. Сега той лицемерно плаче за бедните пенсионери. А заедно с Иван Костов срина материалното положение на много от тях с идиотската точкова система, когато беше социален министър.

Щом загуби поста си на здравен министър в редовно правителство преди няколко години, Илко Семерджиев не спря да соли наследниците си и гръмко да заявява колко са некадърни, вредни, макар че сам той натрупа редица безобразия, несправедливости в тази област, но особено монополизма на НЗОК. Георги Първанов чрез всеки свой коментар издава заслепяващата го жажда да бъде отново президент на България и да обяснява, че Конституцията му позволява да си върне този пост. Той и Румен Овчаров мрат да иронизират, дори да подиграват не само противниците си, а и всички различни от тях, макар че тяхното управление е повод да се напишат куп комедии, анекдоти, вицове.

Друг абсурд в практиката на нашите телевизии е тяхната глупост най-редовно да канят актьори, като им поставят задачата да говорят не само за театъра, а и за всички дялове на живота. Особено лица като Христо Мутафчиев неспирно са в телевизионните студиа като обожавани коментатори на политиката. И като автори на особено „важни” идеи относно въпроса какво трябва да бъде управлението на България. Чудя се на тяхното нахалство да ни дават политически съвети, след като са толкова ограничени, след като имат ниска театрална култура и мизерни знания за теорията на собствената им професия. Те са бъбриви, свръхсамодоволни, но не и интелигентни, чувствителни, прозорливи, както куп техни колеги от времето до 1989 г. Имам предвид например забележителната ерудиция и будното гражданско мислене на Любомир Кабакчиев, Таня Масалитинова, Славка Славова, Иван Кондов.

Уви, у нас вече почти 30 години търпим падението на БНТ. А тя беше много обичана и ценена от целия народ до 1989 г., макар че се дразнехме от неизбежните възвеличавания на властта, от цензурата върху редица предавания. Днес неделното предаване на Георги Любенов е единствената радост за публиката. Той е самотният пример за интелигентно и страстно, увлекателно отразяване на живота благодарение главно на обаятелния водещ Любенов. Останалата продукция на БНТ е ту много сива, безлична, ту непоносимо тенденциозна и брутално скарана с истината за действителността. А този факт е голямо безобразие, защото тя не се самоиздържа, а се изхранва от народа. Цялата програма на БНТ е претъпкана от бесни и неспирно изливани охулвания на всичко от социалистическия живот. Лъжат ни най-безсрамно и най-брутално, че в него не е имало дори капка добро нещо, че той бил само гробище, концлагер за хората. А предаването „История бг” минава под мотото „Да разпалваме омразата към Русия и да се гаврим с дръзналите да подхванат нещо добро за нея”.

Предаването „Денят започва с култура” на БНТ е вяла квартална седянка за самохвалството на гостите, за изтърканото им ласкаене от водещите. И за дървеното философстване на Георги Ангелов – един настръхнал подигравчия с огромно самочувствие на анализатор, познавач и арбитър по всички, но особено по спорни теми, проблеми. Той е знаменосецът на вилнеещото русомразство в БНТ.
Слабият театровед, рецензент Юри Дачев е на всяко гърне меродия. Той пише някакви пиески и язди Малък градски театър като негов господар. Изключително интелигентни, културни, безкрайно надарени актриси, като незаменимата Стоянка Мутафова, му разказват своите богати спомени, а той само ги сглобява в книга, като нагло поставя името си върху нея с рекламно огромни шрифтове. Дачев води приспивното и световно неизвестното предаване „Рецепти за култура” на БНТ. Не се изненадвам, защото този сухар открай време възприема художествената критика като сбор от формули, схеми на превъртели сноби.

Всички телевизии невинаги, но много често коментират художественото творчество хем гръмогласно, хем без разбиране за него. Те не са неговият умен приятел, събеседник, критик, а са неговата елементарна реклама. Възхваляват както кръчмарското, така и психопатското изкуство. Художникът Христо Явашев например непрестанно се величае като небесен връх. Редовно ни призовават да му сваляме шапка и да му се покланяме. Не само го изтъкват, а и го натрапват едва ли не като извънземно дарование, макар че този маниак задушава, смазва дишащата зеленина и всякаква природна, но и архитектурна среда, като я обвива в нагърчени или подувани найлонови покривала, и години наред идиотски воюва с естествеността, с вълшебството на художествената хармония. Същият разгащен Христо Явашев наскоро заяви, че България била тъпа и не желаел да се връща в нея. Като че ли някой нормален човек, освен куп откачалки, се интересува от него и даже е заплакал от мъка, че не се е заселил у нас завинаги.

Антон Хекимян е самотник в огромното обкръжение от еднакво кудкудякащи жени по Би Ти Ви. Хекимян и Светослав Иванов – двама мъже и две противоположности. Хекимян е енергичен, обаятелно темпераментен, на моменти даже атрактивно неудържим, но все до болка естествен. Той отлично владее себе си и е вътрешно организиран, желязно обвързан от работата си. А Светослав Иванов е старателен и треперящо, очевадно амбициозен като кандидат-студент на приемен изпит. Водещото у него е формата, а често и позата. Подчертаната претенциозност, ритуалност в неговата изява може да бъде възприета като начало на много сериозен, едва ли не съдбовен разговор с поканените гости за живота на България. За съжаление, това не се случва. Цялата среща протича в кръга на информации за много дъвкани неща. Тя не тръгва към дълбочината на явленията, към тяхното възникване и развитие. Иванов скача от тема на тема и не настоява поканените политици да отговорят на въпросите, които те отклоняват, защото са свързани с безобразията им.

Антон Хекимян продължава да привлича зрителите с изобилните си бързи, но и точни реакции, с културния си език, с преосмислената си респектираща ни информация за всички страни на живота. За съжаление, разговорите му с поканените все повече се оказват чисто протоколни, отчетнически, но не и проблемни, не и даващи поводи да мислим за добрите промени в съществуването ни. Жалко, че ръководители и продуценти на Би Ти Ви го цензурират. Затова той вече се е разделил с таланта си да разпитва гостуващите му политици, но и да спори с тях, така че да подскаже недоволството си от поведението им, от разминаването им с народните потребности и да охлади самохвалството им. Разбирам, че той вече няма смелост да прекрачи границата на цензурирането му, защото не иска да загуби представителното си работно място, за което има всички качества.

Хубавелката Биляна Гавазова е приятна за гледане, но не и за слушане. Защото тя съобщава отделни полезни, но и много напълно излишни, досаждащи ни подробности от областта на битовото всекидневие така, сякаш става дума за съдбовни събития. Усещам как тя ще се пръсне от амбицията да ни впечатли така, че да не остане по-назад от харесвания Хекимян. Тя явно не схваща, че телевизионната журналистика е област на пробивното присъствие, но и на приятната лекота в поведението.

Мариана Векилска, Жени Марчева, Диана Любенова от съботната и неделната сутрин на Би Ти Ви се състезават в представянето на своите ефектни и модерни дрехи, прически, гримировки, като ни предлагат едно ревю, но не и поводи за сериозни размисли чрез срещата с гостите им. Жени Марчева е безспорно по-интелигентна, по-мислеща и въобще по-интересна от своите партньорки. Но тя явно е заставена да влезе в продуцентската рамка за протоколна размяна на всеизвестни информации и парфюмирани любезности в общуването с гостите.

Александър Кадиев и дружката му Десислава Стоянова от предаването „Преди обед” на Би Ти Ви са хем бодри като току-що цъфнали цветя, хем лишени от способността да успокоят излишната и уморителната излиятелност на много свои гости, като ги съсредоточат в няколко проблеми, като изключват разпиляването им между много области от всекидневието. Десислава предразполага поканените, защото е приятно енергична, приветлива, любезна, защото носи предаването на гърба си, а Сашо Кадиев само допълва нейните изяви ту с уточняващо изречение, ту с неговите смешки, ту като опъва любимите си тиранти. Тя ще спечели, ако се избави от слабостта да бъде многословна, обстоятелствена. Кадиев е ту забавен, ту неприятен в своето важничене, особено когато чете списания, вместо да слуша разговора.

Предаването „София ден и нощ” на Нова телевизия е гювеч от документални изяви и нещастни напъни на участниците в него да се представят, да играят, да се самоизтъкват като актьори, като по-специални от простосмъртните хора. Те говорят ту като картечници, ту нехайно, пренебрежително, ту превъзбудено, заплашително и все в досаждащата ни гама на тарикатския жаргон. Мъжете са все грубияни. Все са наежени и вулгарни свалячи на жени. Презрителното самоизливане на тези маниаци с излъчването на биячи става още по-противно, като се има предвид грозното им татуиране. Всичко у тях издава самочувствието им, че са голяма работа, макар че са душевни нищожества. Партньорките им са все хубавелки с леко поведение. И с готовност за широка мъжка употреба, макар че се правят на влюбени в някого. Животът им е само смес от битови разправии за незначителности и удоволствия във вид на пиячки, креватни съблазни. У тях няма капка доброта, искреност, сърдечност, нежност. Обноските им са разгащени. Екранът ни облъчва с вилнееща наглост, тъпота.

Гледам Лора и Галя от „Комбина” на Нова телевизия с чувството, че те не са професионалистки в журналистиката, а са ученички, но и отличнички, които задават въпроси на своите любимци.