Проф. Връбка Орбецова е Доктор на медицинските науки, председател на Сдружението за алтернативна медицина. Родният учен може да обясни всяко чудо научно, но не се притеснява да търси божия пръст в сътворението на човека и света. Дни преди Рождество Христово я попитахме за необяснимите неща на религията и на най-големите феномени, с които проф. Орбецова се е срещала очи в очи.
- На кое повече вярвате, проф Орбецова, на библейския разказ за идването на Божия син или на апокрифните митове как Исус е дошъл от друга планета, а Витлеемската звезда е била неговият космически кораб. А има и трети, които вярват, че той всъщност е бил индийски брахман?
- Всъщност думата брахман от санскрит значи, нещо, което е много голямо и велико. Ние християните също издигаме божия син Исус Христос, не като пророк, а като Бог. Аз считам, че коренът на източните религии като по-древен е повлиял и на библейските текстове. Защото къде се зараждат идеите на християнство, ако не в основите на пирамидите и територията между долината на река Ганк. Ето как са били построени пирамидите-все още е загадка. Аз не вярвам с каменния чук и с длетото да може да се постигне такова съвършенство, че едно бръснарско ножче не можеш да вкараш между тези огромни мегалитни блокове.
- Исус е предтеча и на всички родни феномени и чудотворци. Той е лекувал, съживявал е мъртви, но човек си задава въпроса - какъв е бил смисълът от всичко това?
- Исус идва, носейки посланията на божествения център. Те съдържат потенциала на човечеството за еволюция в посоката на Любовта и разбирателството. Божият син е начертал пътя ни, така да се каже, и чрез своите чудеса. Ако се замислите те се случват точно по същия начин, който днес вече наричаме квантово или мигновено изцеление. Той казва, например „Лазаре стани!“ и мъртвият се съживява. Това фактически ни показва как е възникнал света и човека. А именно чрез създаването на материалното (живото) от нематериалното (мъртвото) черпейки енерго-информация от Абсолюта, Бога. Исус ни е казвал още „вярвате ми“, подсказвайки ни, че човек е способен на много повече от това, което мислим, че можем. Защото тази божествена искра да творим е заложена във всеки от нас.
- Чувала сте приказката Бог високо, цар далеко. Защо не можем директно да контактуваме с Твореца?
- Ако се доверим на езотеричното знание, то първите раси лемурийци и атлантите са общували директно с общото информационно поле, което наричаме Бог. Сега на земята ние сме малко като наказани и не го можем това. Причината е, че в миналото по-старите цивилизации явно много са злоупотребили с високото знание. Те са го получавали на готово и изглежда са го използвали за войни или за користни цели. Особено късните атланти са се почувствали като богове и са започнали да подчиняват другите индивиди. Някъде във Вселената това е било отчетено и образно казано, са затворили кранчето на цялата популация тук.
- Големите екстрасенси от близкото минало бяха много вярващи. Сякаш молитвата да е единствената ни връзка с тази изгубена зона на чудесата?
- На Изток индийци и китайци си имат медитацията, а ние, пък си имаме молитвата. Мога да ви кажа, че преди няколко години се натъкнах на едно проучване на Селезньов. Той е открил, че молитвата създава неизследвано все още четвъртото състояние на човешкото съзнание. Оказва се, че когато се молим мозъчните вълни изглеждат невъзможно бавни. Това са тета-вълните, при които човек би трябвало да спи дълбок сън, а не да е в съзнание. Но тук говорим за молитва с цялото си същество, когато съзнанието ни е устремено към Бога.
- Много лечители са имали в поколението си баба или дядо с тези заложби. Как става така, че познанието невидимо се предава през поколенията?
- Напоследък изследванията показват, че памет имат всички клетки на тялото. Но в края на краищата се стига до великата роля на ДНК. Тя е най-умната молекула. Само един процент от нейните гени се използват. Така че резервът на ДНК е огромен. Твърди се, че Айнщайн е стигнал до 15%. Останалото е оставено, защото е предвидено че човекът ще еволюира милиони години и наученото ще трябва някъде да се запамети, защото идните поколения трябва да започват от нулата.
- Има хора като рентгени, които само като погледнат някого, могат да кажат от какво е болен. Как го правят?
- Наистина има индивиди, които умеят да влизат в контакт с клетките, с посланията на тялото и органите. Те го правят чрез разчитането на т. нар. външни енергийни тела, които са като обвивка около тялото на човека. Но животните също имат естрасензорни възприятия. Британското дружество за психични изследвания още през 1911 година описва случай на т. нар. шесто чувство при животните. Те дават пример, че дори считаното за най-глупаво животно- кокошката, когато усети че стопанинът се е насочил към нея започва да се крие все по-навътре и по навътре сред другите. Заключението е, че тя по някакъв начин предусеща мисловните вълни на стопанина си.
- А кое е най-голямото чудо на което сте ставала свидетел?
- Вероятно са много, но в момента се сещам за лечителката Цветанка Миланова. Преди време тя ми показа нещо, което е изумително, а бе и документирано. Случаят бе свързан с едно детенце, което имаше двустранна луксация на тазобедрените стави до степен, че почти я нямаше ямката. С други думи това дете от гледна точка на медицината и физиката би трябвало да бъде един жив труп. В същото време Цветанка започва да работи с него чрез биоенергия. В един момент детето започва не само да ходи, но и да играе, да тича след топката. Ето това е за мен чудо, нещо необяснимо – как при това състояние детенцето извършва тия действия.
- Вера Кочовска споделяла ли ви е от къде идва нейната неземна дарба?
- В съзнанието ми е останал моментът, в който за първи път я видях. Тогава ми каза следното: „Имам божествена дарба“. После добави, че обича да общува с хората, защото човекът и богът са двете страни на една монета. В интерес на истината тя не ми е споделяла за друго. По-скоро ми е разказвала какво и доколко може като способности. От нея зная как е намерила на проф. Спиркин някакви много ценни книги, които никой не знаел къде са. А тя отишла в Москва и посочила, че книгите са взети от негови приятели, които са се полакомили и така да се каже ги откраднали. Тогава я обявяват за феномен номер едно на Русия.
Кочовска ми е разказвала още, че при посещението й в Япония е дала безценна информация за една тяхна принцеса. Минавали през някаква област и тя казала „спрете, спрете“ и започнала да им описва всичко, сякаш е живяла в миналото там. Домакините й останали сащисани, защото този момент от биографията на тази личност е бил като бяло петно в японската история.
- Минаха 4 години от смъртта на Кочовска, вие отговорихте ли си на загадката, как помагаше тя дори на тежко болни хора?
- За мен тя повече беше ментална лечителка. При сеанс тя започва да говори с човека, гледа го, наблюдава го и така му въздейства. Това са така наречените хипно- или ментални терапии, които въздействат на ниво подсъзнание. За това при нея има такива случи, че като каже нещо и отсече „здрав си“ и то се случва.
Последният път когато я видях вече беше много болна. Не бях ходила отдавна заради състоянието й, но родители ме помолиха за съдействие за едно болно детенце. Ако може да му помогне. Тя още като ме видя ми каза, „Е какво, изпуснахте Орбецов, нали!? Добрият човек си отиде заради рака на белия дроб“. Мъжът ми наистина се спомина с такава диагноза, но Вера нямаше от къде да знае. Много хора казваха, че в последните дни от живота си тя си е изгубила дарбата, но аз се убедих, че дори напротив. В този ден тя ми демонстрира, че колкото и да е болна, силата й да помага и да прониква в биополето на хора - живи или починали, си беше в нея.
- Защо днес като че ли не ни се дават такива феномени като Кочовска, като Ванга?
- Те вероятно се раждат, но много бързо се комерсиализират. Тогава отгоре сякаш им се дърпа шалтера и те губят способностите си. Иначе ние имахме и други феномени, които не са толкоз известни на широката общественост. Като един Илко Казанджиев, който за нещастие загина при катастрофа. Мога да ви кажа, че той е изследван в една московска лаборатория на база на няколко физически показателя. Тогава резултатите смайват всички, а името му се цитира като един от най-големите феномени в света.
- За финал нека ви попитам, колко силно лекарство за тялото и душата могат да бъдат вярата, любовта и надеждата, които Божият син ни завеща?
- Трябва хората да се обичаме и да си даваме надежда, не само по празниците. Ще ви разкажа действителен случай. Някакъв скитник го приемат в болницата в много тежко състояние. Един млад доктор, който е бил на стаж там, често го хващал за ръката, говорил му нежно в знак на емпатия. Последния път му казвал -“Ще ме дочакате нали, аз ще се върна скоро да ви видя пак“. Колегите го укорили, че дава напразни надежди на смъртно болния. Но когато докторът се връща, той самият се изненадал, че името му все още стои на вратата. Влязъл вътре а човекът почти угаснал, казал: „Докторе, вие не ме забравихте, ето дойдохте и сега аз мога спокойно да си отида от този свят“. След няколко часа той наистина умира. Ето колко е голяма е мощта на съзнанието и на нашия интелект. И как човек може да ръководи процесите в тялото си и дори собствената си кончина само с вярата, с надежда и с любовта.
