„Какво да правим, изпълняваме извънредните мерки, доколкото можем. Макар че на тази опашка е не по-малко вероятно да пипнем вируса. А ние сме най-застрашени. Аз живея сама, децата и внуците са в Америка и на мен няма кой да ми носи храна вкъщи, затова трябва да ходя до магазина“, каза 72-годишната Веселина Стоева, която чакаше пред хипермаркет в 9 ч. сутринта. „Аз се водя пенсионерка, но съм само на 66, така че не се чувствам възрастна. Шегуваме се, че по опашките може да се познае на колко години си. Но няма как, трябва да се спазват препоръките на щаба“, коментира Ваня Михайлова. „Излизам на два-три дни веднъж, за да си купя хляб, мляко и малко сиренце. То с тия мизерни пенсии какво друго може да си позволим. Дано не се разболея, че като платя сметките за тока, парното и хапчетата за кръвно, за други лекарства пари няма да ми останат“, каза Дарина Димова, която всеки ден се моли на Господ коварният вирус да пощади възрастните и беззащитни хора.




Все още няма коментари