България е с висока сеизмична активност. 97 % от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Сеизмично-активните зони са: Благоевградска, Софийска, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.
Големи земетресения по българските земи е имало през I, IХ, ХVI, ХVII, ХVIII и началото на ХХ век.
Най разрушителното е на 18 септември 1858 г. в София . Според историческите източници то е с магнитуд около 9-а степен по Рихтер.
Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София.
Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип „Омори-Буш“ в ЦМС.
Най-силните земетресения в България през ХХ век
Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6 .
31 март 1901 г. – Шабла и Калиакра – две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.
4 април 1904 г. – долината на р. Струма – две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер.
Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.
8 октомври 1905 – Струма – магнитуд 6,4 по Рихтер,
1908 г. – Велико Търново и Горна Оряховица – магнитуд 7,0 по Рихтер,
15 февруари 1909 г. – Ямбол – магнитуд 5,9 по Рихтер,
14 април 1909 г. – Горна Оряховица – магнитуд 7,0 по Рихтер,
14 юни 1913 г. – Горна Оряховица – магнитуд 7,0 по Рихтер,
18 октомври 1917 г. – София – магнитуд 5,3 по Рихтер.
14 април 1928 г. – Чирпан – магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (дн. Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите – за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
18 и 25 април 1928 г.- Поповица и Гълъбово, Пловдивско – магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер.
Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 хил. души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват към 120 души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.
1942 г. – Разград – магнитуд 7,0 по Рихтер. Има масови разрушения, загиват 102 души.
30 юни 1956 – Шабла – магнитуд 5,5 по Рихтер.
4 март 1977 – епицентър Вранча (Румъния) – В 21.30 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов.
Срутени са блокове, под чиито развалини умират над 100 души.
3 ноември 1977 – Велинград – магнитуд 5,3 по Рихтер.
28 февруари и 7 декември 1986 – Стражица и Попово- магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер.
След 2000 г. също има доста земетресения в страната, но те са с магнитуд между 3 и 4,5 по Рихтер.
В близките години най-силното земетресение е в Перник. На 22 май 2012 година в 03:00 часа е регистриран трус от 5,8 по Рихтер с епицентър на около 2 км югозападно от центъра на Перник. Земетресението е с дълбочина около 9 км. и е усетено в цяла Западна България, по-слабо в Централна България. Регистрирани са разрушения на къщи и обществени сгради.
Все още няма коментари