Тази година Българската православна църква е преместила празника Игнажден от традиционната дата 20 декември, на 19 декември, събота. Промяната е отразена в църковния календар за 2015 г., но не е широко огласена и създаде объркване сред хората. Игнажден е ден, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец. Обикновено с Игнажден започват коледните празници.
Според източници от Светия синод промяната е направена нарочно, по Цариградски Типик (устав), от сливенския митрополит Йоаникий, който e правил календариума.
Съществуват два Типика - Цариградския, който ползва нашата БПЦ, и Йерусалимския типик, който се ползва само в манастирите в България, а също и от някои поместни църкви като Руска и Сръбска.
Съветът на някои свещеници е миряните да празнуват деня така, както го диктува сърцето им. Остава неясно защо все пак е направена промяната.
Свщмчк Игнатий Богоносец (Предпразненство на Рождество Христово - Игнажден) e бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където пръв въвежда пеенето на божествените песни на два клира (хора), прието в последствие и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Осъден на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
От Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъчници". Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
Според народните обичаи с Игнажден започват Коледните празници. На този ден се практикува обичаят полазване: по това какъв човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината - ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна.
В някои райони битува традиция първоначално да се уговарят кой да посети къщата, но в повечето случаи се смята, че ако отидеш в чужда къща на Игнажден не трябва да си "празни ръце". Старите хора казват, че на този ден не се дават и пари на заем, защото така ще си изгуби късмета.
За хубава поличба се счита, ако намериш или получиш късмет, дар или пък пари.
Народното поверие гласи, че от Игнажден зимното слънце започва да се “събира” да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце. Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, “млада” година. С нея започва и нов стопански цикъл. Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек и на селската общност.
Народният календар за Игнажден
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“, на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е бил празникът Игнажден. Или така нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е „прикрепен“./Източник: Факти, Блиц
Все още няма коментари