82-годишната Баба Севда, с треперещи от старост ръце, пита на гише на банка У.: „Извинявай, леля, ама видях че ми няма един лев в картата, по която си получавам пенсията от 206 лева и 87 ст. Защо сте ми го взели?” А служителката й отговаря: „Как защо, ма бабо? Вече имаш нова функционалност по картата, която включва разплащателна сметка. Така че можеш онлайн да банкираш /тежкарско, нали!/ твоите 206 лв. и 87 ст....”. Баба Севда гледа с неразбиращи и сълзливи очи. И извинително промънква: „...Ама аз не искам такава сметка, бе леля...”.
Кой те пита, бабо Севде, какво искаш! Теб са ти натресли „отгоре” банка У. чрез която, а не чрез пощата, вече ще си получаваш пенсията с дебитна карта. И толкова. Не за да те отърват от дългите опашки, на никой не му пука за баба Севда. А за да ти отмъкнат и последното левче. Така както правят с всички останали милиони дребни като атоми на молекули жертви на порочната, крадливата и алчната/ на първо място в света!/ банкова система в България.
В случая на баба Севда банка У, следвайки челния опит на друга банка Р. прилага прясно измислената форма от ръководните си служители /с месечни заплати от 80 000 до 120 000 лв./. А именно - от всеки клиент с дебитна карта да се изсмуче по още 1 лев по т.нар. ненужна за хората разплащателна сметка.
Само че това е най-малкият и най-белият кахър за българите, мачкани и безжалостно ограбвани от банковата ни система. Да вземем ЛИХВИТЕ по кредитите, които ние плащаме на 22-те банки в страната /от тях само 2 са български, останалите са чужди, частни/.
Справка на Световната банка показва, че ако един българин и един немец вземат еднакъв банков кредит от 100 000 лв., който да изплащат 20 години, лихвата на българина ще бъде 18%, а на немеца – 1,5 %. Така в края на периода нашенецът ще е внесъл в трезорите на банката 370 395 лева, докато немецът – 115 811 лв. Казано иначе - българинът ще е броил на банката само за безогледни, непознати никъде в света, лихви....270 395 лева, докато германският гражданин, пак за лихви – само 15 811 лв.
Е, ако това не е грабежът на века, какво друго е? Още повече че безобразието се случва в най-бедната страна на Европа – България. И какво става?
Армия от съсипани хора, които не могат да си платят кредитите, притискани и от фирмите за бързи кредити, буквално изпадат на дъното на социалното блато.
Без дом, без работа, без пари да нахранят семействата си. Защото банките са им отнели жилищата, колите, нивите. Какъв е механизмът на грабежа? Тъй като липсва контрол и защита на интересите на хората, банките непрекъснато надуват дълговете им, като ги натоварват с всякакви несъществуващи задължения – безумни лихви, измислени разноски, и допълнителни плащания.
Самият Левон Хампарцумян, председател на УС на УниКредит Булбанк и на Асоциацията на банките в България неотдавна официално призна: „Банките съществуват, за да печелят акционерите!”
Та, причината за огромната им печалба –само за първото полугодие на м.г. тя е над 504 млн. лв.!, се корени в приетия през 2007 г. Гражданско процесуален кодекс. И по-специално в неговия член 407, който напълно и законно развързва ръцете на банкерите. В този текст банките по права са приравнени на държавата и общините без да са обвързани с каквито и да са задължения. И понеже те се стремят единствено към непрекъснати високи печалби, благославят липсата на всякаква държавна регулация на тяхната дейност. Започва масово роене на т.нар. дъщерни фирми на банките – това е уродливо явление, което съсипва обществото ни. Тези дъщерни фирми по правило се управляват от същите лица, които са в ръководството на банките и това може да се провери в Търговския регистър. Най-малкото те са на поставени от банките лица. И се занимават със застрахователна дейност и събиране на дългове. Става дума тъкмо за тези фирми, които заплашват и изнудват хората. Още: дават консултации, купуват и продават имоти.
Стоп! Ето тук се крие разковничето. Става дума за купените на безценица от съдия изпълнителите къщи и апартаменти по дела на съответната банка. Примерно, Петър С. от Харманли има задължение към банка Д. Тя надува нарочно неговия дълг , натоварвайки го с несъществуващи и измислени такси. В случая потребителят на кредита Петър С. не разбира от финанси, както повечето хора, и не знае как да се защити. Човекът е отчаян, защото докато се усети съдия-изпълнител е обявил къщата му в Харманли за продажба. И пак докато се усети тя вече е продадена на символично малка цена. Ама Петър не е казал колко струва имота му? Никой не го пита. Според нашите „хуманни” закони оценката на съдия-изпълнителя не подлежи на съдебен контрол. Така къщата на Петър бързо е грабната. Познайте от кой - от фирма, близка до банката, срещу поне 10-15 пъти по-малко пари от действителната й стойност.
Грандиозният цинизъм. Пак пъргаво същата, приближена до шефове на банката фирма, я предлага на Петър да си я откупи обратно, разбира се на 10 пъти по-висока цена. И понеже той не може да го стори – банката вади от задължението на Петър към нея получените мизерни пари, за които уж я е „продала” и му напомня, че горкият човек продължава да й дължи поне 20 000-30 000 лв. от взетия кредит. Щом той не може да ги брои, това трябва да сторят децата или внуците му. Ще плащат до гроб, тъй като лихвите растат в геометрична прогресия! Или ще им вземат и техните къщи.
Жестоката истина е, че законодателят в България съзнателно остави без защита потребителите на банкови услуги. В същото време се толерира монополното поведение на банките, поставяйки българина и бизнеса на колене. Стотици хиляди работници са уволнени, те заедно с работодателите остават без доходи и препитание.
Така се източва и човешкият капитал. Е, жертвата на банковата ни система може да подаде жалба в съда срещу действията на съдия-изпълнителя. Но какво от това, дори да спечели такова дело, на „длъжника” вече му е продаден имотът, банката му е присвоила всичко, за него остава само един лист хартия – съдебно решение, че не дължи пари. И отчаянието. Защото живее в такава държава, която не иска да си отвори очите. И която води самоубийствена политика за България. Дала е огромни права в ръцете на нечестиви банкери, които разполагат с живота на българите. Мнозина вече се питат – дали пък банките в родината ни един ден няма да поискат да се разплащаме с дарени органи? И дали щеше да се стигне до тази финансова и лична трагедия на милиони българи, ако Народното събрание не беше гласувало държавна регулация и пряка намеса в определянето на лихвите на банките в България?
Банките ни – в книгата на Гинес по алчност!
Жестоката истина: броим 18% за лихви, а германците – 1,5%!
2 коментара