Невероятна случка с вампири в Търново е документирана от турската власт през 1833 г., когато поредица от мистериозни случки след залез слънце започва да всява страх сред жителите на старата столица. Чували с брашно в къщите се изсипвали от само себе си, всичко в домовете на хората се разхвърляло и разбърквало, а има и разкази как по минувачи били хвърляни камъни. Мнозина се оплаквали, че в съня си са били нападнати от незнайна сила, при което почувствали огромна тежест, като „затиснати от бивол“ и едва са се отървали живи. В своята безпомощност за обяснение на случващото се местното население е убедено, че градът е бил нападнат от „зловеща сила“ или „зли духове“.
Скоро се праща хабер на известния „вещичар“ Никола ефенди в Ислимийе (Сливен). Никола ефенди веднага поема към Търново и още с пристигането си започва да разпитва хората за случващото се. След подробно разследване из града и региона „вещичаря“ Никола заключава: Да, всичко това е дело на „зли духове”. Никола ефенди се заема да изчисти града от тях срещу възнаграждение от 800 гроша. Заедно с кадията на града Ахмет Шюкрю ефенди и насъбралото се множество поемат към гробищата, за да установят гробовете на „злите духове“. При влизането в гробището шумното множество хора изведнъж млъква. Никола ефенди държи в ръката си обрисувана дъска, която завърта, закачена за един пръст. Така са установени два гроба. Това са гробовете на Тетикоглу Али Алемдар и Абди Алемдар, служили в еничарския корпус. Макар и погребани преди столетия, за тези двамата се знае, че приживе с кражби, отвличания и убийства са издевателствали над местното турско и бългаско население. Задържани са, но поради напредналата си възраст избягват смъртната присъда. Гробовете се отварят. Виждайки, че телата са непокътнати, насъбралото се множество изпада в шок и паника – телата са леко наедрели, с отворени очи, удължени нокти и косми. Въпреки страха телата са изкарани от гробовете. Никола ефенди казва, че за изчистване на града от „злите духове“ трябва да се забият колове в корема на телата и сърцата им да бъдат залети с вряща вода. Така е и сторено, но и в следващите дни нашествието на вампири в града продължава. При това Никола казва, че телата трябва да бъдат изгорени. Със съчки и дърва насъбрани на място те са запалени, а пепелта е погребана обратно в гробовете. Кадията на Търново Ахмет Шюкрю ефенди описва случилото се, така както е разказано по-горе в специално писмо до Истанбул. На 5 септември 1833 г. писмото е публикувано в първия официален вестник на турски език „Таквими Векай“ (Календар на събитията). Макар и трудно за вярване, преживяното през 1833 г. в Търново все пак е официално документирано.
Все още няма коментари