Самодиви се явяват край монтанското село Смоляновци, намиращо се в Предбалкана, в полите на Широка планина, твърдят местни хора. Мъж на име Петър и жена му Иванка, заедно със своите малки внучета отишли в местността Блатото, където фамилията имала колиба. Местността е гориста, с мочурища и наблизо няма къщи дори и в наши дни. Близо до въпросната колиба имало едно старо вековно дърво, което било раздвоено на две. Говорело се, че там често се събирали самодиви да пеят, танцуват и правят обредите си. Те обаче не влизали в колибата. Една топла вечер се чул силен вятър, а скоро и самодивските песни. Петър изведнъж си спомнил, че до голямото дърво си забравил брадвата и решил да отиде да я вземе. Жена му напразно го предупреждавала да не излиза. Той, воден от самодивската песен, тръгнал и след време се върнал, но сякаш не бил на този свят. Гледал, без да вижда, не говорел, дишал тежко. Жена му го настанила да легне. За късмет тя била знахарката на селото и знаела изпитани стародавни рецепти. След като песните на самодивите утихнали, тя изпратила внучката си да отиде до дървото и да вземе от самодивските гъби. (Според едно от поверията това са гъби, които веднага изникват на места, където са стъпвали самодивите. Според друго поверие самодивите плюят или повръщат и изникват веднага гъби, винаги до стари дървета.) Малката скоро се върнала, а бабата направила отвара, побаяла и дала на мъжа си да пие. На следващия ден, като се появило Слънцето, той се оправил. Но не можел да си спомни какво е станало предишната вечер.
Все още няма коментари