Случаят с кораба „Мария Селесте“ остава в историята като една от най-големите загадки на мореплаването. Един бригантин с екипаж от 10 души изчезва без следа, оставяйки след себе си само въпроси и догадки, но никакви отговори.
Всичко започва през ноември 1872 г., когато под командването на капитан Бенджамин Бригс, известен със своята компетентност и опит, корабът напуска пристанището на Ню Йорк, натоварен с 1701 барела алкохол, предназначен за Генуа, Италия. На борда му се намират капитанът, съпругата му Сара, тяхната малка дъщеря София и седем опитни моряци, които са оставили домовете и семействата си, без да подозират, че това пътуване ще бъде последното в живота им.
„Мария Селесте“ изчезва някъде в Атлантическия океан и е открит няколко седмици по-късно, на 4 декември 1872 г., от британския кораб „Дея Грация“. Неговият капитан Дейвид Морхаус е шокиран, когато вижда, че корабът плава без екипаж, без следи от борба, с почти непокътнат товар и достатъчно провизии за още шест месеца, но с липсваща спасителна лодка и неизползван дневник на капитана. Учени и мореплаватели остават озадачени от мистерията, като теориите варират от пиратско нападение до изтичане на алкохол от товарните бъчви, което може да е предизвикало паника сред екипажа, принуждавайки ги да напуснат кораба в страх от експлозия и да бъдат погълнати от морето. Други предполагат, че природни явления като гигантска вълна или морски трус са изхвърлили моряците зад борда, но тези обяснения не съвпадат с липсата на сериозни повреди по кораба, който сякаш е оставен в пълно спокойствие.
Сред останалите спекулации се появяват и теории за морски чудовища, извънземни или дори проклятие, което е преследвало кораба от самото начало, защото историята на „Мария Селесте“ сякаш винаги е била обгърната от злокобна сянка. Още от времето, когато корабът е бил наречен „Амазон“ и е преживял множество инциденти, включително странни пожари и неочаквани смъртни случаи. Може би това проклятие е продължило, след като корабът сменя името си, защото мнозина вярват, че това носи лош късмет. А какво друго освен лош късмет може да обясни изчезването на цял екипаж без следа, докато корабът плава необезпокояван из откритите води, сякаш самата душа на океана го е поела под свое владение.
Но най-странното е, че според разказите на моряците, които са открили кораба, те усещали някакво необяснимо напрежение, когато се качили на борда, като че ли мястото е напоено с присъствие, което не може да се види, но може да се почувства. Някои твърдят, че когато влизат в капитанската кабина, виждат дневника на капитан Бригс отворен на последната записана дата, която е два дни след отплаването, а страницата сякаш носи мирис на морска сол и нещо, което кара ръцете им да треперят, когато се опитват да я докоснат. Този дневник и до днес се съхранява в музей, където пазачите разказват, че нощем понякога чуват странни звуци, които сякаш идват от дълбините на страниците му, и всеки, който се осмели да го разлисти, твърди, че усеща морски бриз и чува шепот, който го зове. Но никога не разбира думите, а може би тази мистерия никога няма да бъде разгадана. Защото тя не е просто загадка на мореплаването, а врата към нещо по-дълбоко, което ни напомня, че океанът пази своите тайни и че хората са само гости в неговите безкрайни води.
Все още няма коментари