Индийският океан – обвит в мистерия и заобиколен от митове, често провокира любопитството на учените и авантюристите. Една от най-вълнуващите истории е на Дарио Фернандес – 34-годишен гмуркач от остров Себу, Филипините, който работи като подводен изследовател от повече от десет години. Той е част от международен екип, изследващ дълбочините на Индийския океан, близо до Мавриций. За целта на мисията си Дарио използва оборудване за дълбоководно гмуркане, включително специална защитна екипировка и кислородни бутилки, предназначени за продължително пребиваване на голяма дълбочина.
На 23 август тази година той се спуска в т. нар. „сумрачна зона“ – област на океана, намираща се на дълбочина от 200 до 1000 метра, където светлината почти не достига. В условия на толкова ограничена видимост гмуркачите разчитат на мощни фенери, които изследват мрака наоколо.
„Всичко започна като обикновено гмуркане, но изведнъж усетих странно течение, все едно нещо огромно се движеше наблизо“, разказва Дарио. Той продължил да се спуска, следейки инструментите си. На около 700 метра дълбочина, докато оглеждал морското дъно, нещо голямо и черно се появило в далечината.
„Съществото беше огромно – почти колкото автобус. Първоначално си помислих, че е калмар или може би голяма акула, но когато то се обърна към мен, разбрах, че това не беше като нещо, което съм виждал преди“, спомня си мъжът. Той описва създанието като дълго, змиевидно тяло и масивна уста, обградена с остри зъби. Очите му, големи и пронизващи, светели в мрака с бледожълт отблясък. Гмуркачът разказва, че усещането за огромна опасност било осезаемо. Създанието сякаш го наблюдавало и бавно приближавало. „Беше като сцена от кошмар. Знаех, че ако не направя нещо веднага, то можеше да ме достигне“. Фернандес включил фенера си и насочил светлината директно към чудовището, надявайки се, че то ще се уплаши. За негово щастие светлината, изглежда, временно объркала създанието и то се отдръпнало назад, позволявайки му да се оттегли към по-безопасните по-плитки води.
„Никога не съм изпитвал подобен страх“, признава Фернандес. „Въпреки всичките ми години опит и обучения нямаше нищо, което да ме подготви за среща с нещо толкова непознато и плашещо.“
Историята на Дарио веднага се разпространи в социалните мрежи и медиите, предизвиквайки вълна от коментари и спекулации. Мнозина се питат дали той не е срещнал непознат вид гигантски морски хищник или може би легендарното чудовище на Индийския океан, за което разказват местните жители. Според някои учени съществото, което Дарио описва, наподобява на гигантска змиорка или древен морски хищник, за които няма документирани наблюдения.
„Вероятно има много видове, които все още не познаваме и които обитават дълбочините“, коментира д-р Антоан Русо, експерт по дълбоководна биология от Франция. „На големи дълбочини светлината почти липсва, а налягането е огромно. Това е среда, която остава слабо изследвана и изненадва учените всеки път, когато някой се осмели да навлезе в нея“.
Историята на Фернандес повдига въпроса дали всъщност познаваме достатъчно океанските дълбини и какво още може да крие океанът. Докато повърхността на Луната и Марс са почти изцяло картографирани, над 80% от океаните на Земята остават неизследвани и това оставя пространство за мистерии и легенди.
Все още няма коментари