Ама точно мен, приятеля и препатилия в дебрите на писмеността, да ме вкара в небрано лозе и да откаже интервю с “научнопознавателна цел”, подозирайки, че в чантата си крия микрофон, ето това е кратката битка, в която “армията” се окопава решително срещу моите попълзновения да изкопча нещо от спомените на някогашния командир на специализираното поделение в Берковица за отглеждане и обучение на ценните четирикраки охранители на родните граници...
Малкият Петър изгледал навремето всички партизански филми, с приятелчета скришом продавали кокоши яйца, за да си купят билетчета. И се вживявали дотолкова, че веднъж решили да отмъстят на “хитлеристите”, на които във филма подпалват влака. Само че не намерили влак, а овършани снопи на полето и им драснали клечици от огнеупорния кибрит “Буря”... После “драснали” из драките, но ги застигнала бурята от бащините шамари. И Петърчо си казал, че ще порасне и непременно ще стане командир, за да не вижда “звездички посред бял ден”, а да има звездички само на раменете!
Военното училище край Царевец, взводен командир, началник щаб, командир на поделение, началник на сектор, а после и на направление в “Гранични войски”, член на Военния съвет... Някога прабаба му казала така: “Сине, пази се от хубави жени и зли кучета!”. За жените е ясно, че няма как да се опазим, но поне от кучетата може да се бяга далеко.
Офицерът Петров напук на баба си отишъл тъкмо при злите кучета, които вършат добро за България. Поделението в Берковица единствено у нас подготвяло стражеви кучета за граничните застави. Имало периоди, когато в кучешките “апартаменти” обитавали към хиляда и кусур космати бойци от породата източноевропейска овчарка и най-популярната - немска овчарка. Отвсякъде в берковската казарма пращали граничари, които преминавали курс на обучение със зачислените им песове, и после заедно с тях катерели полосите и джендемите към тревожните в ония години граници.
Героят граничар Вергил Ваклинов е служил в Берковица през 1952 г., а през 1953-та загива в схватка с диверсанти
на южната ни граница. Каменен паметник в цял ръст на граничаря и неговото куче до централната алея на поделението и днес напомня за подвига на двамата неразделни другари. А аз си спомням времената на червените пионерски връзки в берковската прогимназия и приятелството ни с войниците. Те демонстрираха често пред нас в местността Коцина бара как служебно куче яростно преследва по одорологичните следи нарушител, намира го и ръфа с адско ръмжене дебелия хастар на предпазната ватенка. Спомням си, че напети войничета през месец-два идваха в училището с прожекционния апарат на поделението и ни показваха на бялата стена във физкултурния салон филма “Застава в планините”. Докато ние зяпахме с отворени очи и уста, войничетата като мартенски котараци измерваха дружинните ръководителки от еднаквите тогава прически чак до рипсените чорапи...
Паметник на героя, защитник на България, Вергил Ваклинов
Промените след 90-те години засегнаха и структурите на МВР, и стопанисваните бази, и характера на дейностите. Територията на базата в Берковица остана,
свиха се обаче мащабите на работния процес,
а атмосферните условия и отънелият бюджет рисуват недвусмислени картини върху сградния фонд. Послушните “зли” кучета, ако бъдат наредени на “вечерна проверка” и излаят по веднъж, сигурно ще завършат проверката, преди Веселин Маринов да е изпял химна на родната полиция... Малко са, но качествени: днес в Берковица освен традиционната немска овчарка развъждат и обучават белгийска порода. Едно такова куче ми “събира” очите на плаца, където репетира със своя инструктор. Изтъкано от сноп здрави нерви, с умен взор, закован в учителя, корпусът напрегнат като пред важен старт! Изпълнява точно и бързо командите, сякаш всичко му носи наслада. Оказва се, че старите методи на възпитание и социализация на кучетата до голяма степен са променени, отпаднали са телесните наказания и принудата към животните, “поглезват ги” на чужди езици с думи като “Апорт!”, “Окей!” и прочее.
Все пак кучето си е куче, ако го оставиш свободно след урока, кой знае накъде ще завърти куйрука и ще издуха! Затова го вкарват в тясна транспортна клетка, за да помисли върху предадения му материал и да го запамети. Да стане по-умно.
Хубавите жени нямат нужда от клетки, те са по-умни от кучетата. Една хубава жена само ще се усмихне прелестно, когато непознат мъж докосне колата й, а какво прави нашето куче, затворено в служебния автомобил? Докосваме колата и песът се озъбва и тресе света наоколо!
Внимавайте, грабители, похитители, диверсанти, наркотрафиканти - в Берковица не са тракнали кепенците и обучават класни помощници на полицията, които носят награди, дипломи, плакети от мирни състезания у нас и в чужбина.
Хайде да завършим пак с жените - нали нашият “празник” отмина, а техният предстои на осми март. Научавам, че в някои отношения женските служебни кучета са по-добри от мъжките. Ами да, ако и мъжкарите мърдат уши и мечтаят как с балончета да играят футбол в цирка, вместо да гонят Михаля по плаца, така ще е. А женското куче е както едно време бременна студентка подир търновски курсант: гонка докрай и захапка, от която отърване няма...
Нали разбрахте, че делови и любезни стопани на специализираната база към МВР в Берковица ми показаха част от своята полезна работа и многото отличия за питомците си с четири лапи?
А моят добър познат, направил някогашното берковско поделение образцово и заслужил уважението на своите войници, пропусна възможността да им погостува от страниците на вестника и да съживят стари спомени и снимки...
