Вицове за Тодор Живков, заради които вкарваха в затвора  

По време на комунизма беше забранено да се разказват вицове за властта и особено за Първия – Тодор Живков. Провинилите се изпращаха в затвора. За целта бяха плъзнали доносници, които подслушваха разговорите на хората и съобщаваха за тях на службите.
 
Ето някои от вицовете за Бай Тошо, които можеха да вкарат хора в затвора по комунистическо време.
 

Умрял Бай Тошо и отишъл в Ада. След една седмица Сатаната се обажда на Бога:
– Моля те, прибери си го тоя! Накара дяволите да се организират в профсъюзи, всичките малки дяволчета ги направи пионерчета, подстрекава грешните души да вдигат революция…
Взел го Господ в рая. След една седмица дяволът се обажда да пита какво става.
– Как е, Боже?
– Първо, казва се „Другарю Бог“! Второ, не ме занимавай сега, че бързам за партийно събрание. И трето – Бог няма!
  
***
 
Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие.
Стопанското, партийното, комсомолското и профсъюзното ръководство, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност, провели масова проверка спазват ли се работното време и трудовата дисциплина.
В резултат на акцията били арестувани трима работници.
Първият арестуван влязъл в предприятието 10 минути преди началото на работното време – обвинили го в шпионаж и диверсия.
Вторият арестуван закъснял с 10 минути – обвинили го в опит да саботира производствения процес.
Третият арестуван спазил на секундата работното време – заподозрели го, че притежава западен часовник.
 
*** 
  
По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на Столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили:
„По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква“.
 
 ***
 
– Другарю Живков, вие имате ли си хоби?
– Да, колекционирам политически вицове.
– И много ли сте събрали?
– Три-четири лагера.
 
 ***
 
На Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
– За много години другари, за много години!
 
*** 
 
Леонид Брежнев, главен секретар на ЦК на КПСС, пристига на официално посещение в България. Част от програмата му включва посещение на музея в памет на Иван Вазов. Зад една витрина Брежнев съзира екземпляр от „Под игото“.
– Какво е това иго?! Кой се е осмелил да пише такива неща? – развикал се Брежнев. – Авторът да бъде наказан веднага!
– Ама, другарю Брежнев, той е вече мъртъв! – стреснато отговорил Живков.
– Тошо – усмихнал се Брежнев, – ей затова те обичам!