Тодор Влайков основава първата българска кооперация   

Тодор Генчов Влайков е роден през 1865 г. в подбалканския град Пирдоп, разположен в красива котловина между Стара планина и Средна гора. Той израства в сиромашко семейство и от ранна възраст се приучва към труд. Завършва средното си образование в Софийската гимназия, където изпъква като един от най-силните ученици. По това време прави и първите си литературни опити, като няколко негови разказа се публикуват в различни списания. 

Получава държавна стипендия и през есента на 1885 г. заминава за Русия да изучава литература в историко-филологическия факултет на Московския университет. Именно по това време Т. Г. Влайков написва двете си най-популярни повести: “Дядовата Славчова унука” и “Леля Гена”, публикувани по-късно в “Периодическо списание”. В Москва Влайков се запознава с творчеството на големите руски романисти, попада под мощното въздействие на идеологията на народничеството. 

Прегърнал народническите идеи, изоставя следването и се връща в родината, за да се отдаде на апостолска работа. Още през есента на 1888 г. той вече е учител в родния си град, където не само учи децата, но се отдава на истинска народническа дейност: урежда общинска библиотека, държи сказки на различни практически теми, основава девическо училище и създава спомагателна каса, която дава заеми на бедни и нуждаещи се граждани, а в съседното до Пирдоп с. Мирково учредява първата българска кооперация. 

Наред с това основава и ръководи околийско учителско дружество. По това време му хрумва щастливата идея за съставяне на читанки за отделенията на началното образование, като първата негова излиза през 1891 г. и се изчерпва бързо. Издаването на читанки се оказва изключително успешно начинание, а самите те се оценяват като “епоха в нашата учебна книжнина”. Те се преиздават дълги години и дават духовна храна на ред поколения. 

През 1892 г. Тодор Влайков е назначен за учебен инспектор в Софийското учебно окръжие. Покрай административната работа той влиза в жива връзка с учителите от окръжието, подтиква ги към извъншколска дейност, устройва беседи и четения, а с тяхна помощ основава малки библиотеки при всяко селско училище, книгите за които се купуват с общински средства. Така се създават наченките на много читалища. В столицата основава вечерни училища, квартални библиотеки, урежда сказки и четения. По негова инициатива се създава първото Българско народообразователно дружество, което си поставя за цел чрез популярна книжнина и добре уредени библиотеки да сее семето на народната просвета. Партизанските страсти, които се вихрят по онова време, го принуждават да напусне инспекторството и да стане учител в Софийската мъжка гимназия. 

След двегодишно учителстване Тодор Влайков си подава оставката и през 1896 г. се кандидатира за народен представител. Агитира като независим политик и не се присъединява към никоя от тогавашните партии; цялата му проповед е насочена към спечелване на гражданите за едно управление, което почива на морал и законност, към облекчаване на данъчното бреме и подпомагане поминъка на хората. Съосновател е на радикалдемократическата партия, която пледира за дълбоки преобразувания на обществения строй, в нея доминират републикански настроения и тя остава “студена” към двореца. 

Създаването на автентична политическа демокрация и висока национална култура партията на радикалдемократите свързва с разширяването на народното образование. Тези идеи Тодор Влайков защитава в парламента. По време на последната законодателна сесия на XXII Обикновено народно събрание той подава оставка от парламента и се оттегля от политическия живот. Връща се към литературните си занимания, като систематизира и издава в няколко обемисти тома своите събрани съчинения. Остава верен на своите демократични убеждения и не одобрява авторитарните тенденции в националния политически живот от онова време. На 78 г. се разболява от пневмония и умира скоропостижно.

Никола ЧОЛАКОВ, Горна Оряховица