Тодор Колев и „Иръпшъните” - ненадминати и до днес

Минаха шест години от кончината на големия комик Тодор Колев, който беше и мой любим актьор. За голямо съжаление, и до днес той няма свой достоен заместник от по-новите поколения. Няма и такова майсторско шоу, каквото Адама правеше с „Иръпшъните” и което беше гвоздеят на новогодишните програми по времето на социализма. 
Помните ли „Сто кила ракия давам, само да те притежавам..."? Или песента за детенцето с меченцето в ръце, която свършва с трогателното „Не палачи, дете, баща ти е невинен". За това изпълнение Тодор Колев се появи уж като циганчето от “Иръпшъните”, а всъщност напомняше с големия си комедиен талант на Чарли Чаплин – с леко изпаднал вид, широки панталони и мустачки. С тази новогодишна програма той стана любимец на публиката, а зрителите видяха още, че може да свири и на цигулка.

Днешните телевизионни шоута са скучни и банални, а актьорите дори не могат да се доближат до таланта на комика.

Не по-малко паметни са и екранните превъплъщения на Адама. Незабравими остават репликите му в някои филми, които още  помня:

„Лошо, Седларов, лошо!“ и „Икономията е майка на мизерията“ от „Опасен чар“. „Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може“ от „Господин за един ден” и „Ти ше си лягаш ли?“ - към проститутката, която се съблича. От „Двойникът” -  „Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!“.