Султан Мехмед Пети дарява 50 златни лири на българската Майка Тереза

Захария Василева Кръстева, по мъж Шумлянска, е българска общественичка и просветна деятелка от късното ни възраждане в Македония. Наричана е българската Майка Тереза.

Родена е на 15 май 1864 г. в битолското българско село Могила, тогава в Османската империя. Завършва начално училище и прогимназия в Битоля и със стипендия отива да учи в Пловдивската гимназия, която завършва през 1895 г.

Удостоверение от главния секретар на Министерството на външните работи Живко Добрев, датирано от 10 юни 1929 г., свидетелства за услугите, които Захария и Юлиан Шумлянски са оказали на българите в Солун, и за загубите, които са понесли поради това.

Захария учителства седем години в южномакедонския град Воден (днес Едеса), а следващите седем години в Скопие, Одрин и в българската девическа гимназия в Солун. Жени се за поляка Юлиян Шумлянски и заедно с него и други видни български дейци в Битоля основава през 1905 г. дружество „Утеха“, което, подпомагано по-късно от Македонското женско дружество, българско по своя характер, основава сиропиталище „Надежда“. То приютява около 120 деца, останали кръгли сираци след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

По-късно Захария е интернирана със съпруга си в Солун поради съмнения, че подпомага ВМОРО.

През 1910 г. интернираната от османската власт в Солун битолчанка Шумлянска възстановява дейността на създаденото в началото на ХХ век благотворително дружество „Вяра, Надежда и Любов“. Солунските българки, обединени от председателката си, подпомагат политически затворници. След приемане Закона за четите и така наречената обезоръжителна акция стотици българи от Македония са хвърлени в солунските зандани. Повечето затворници са без средства и са лишени от всякакви възможности да удовлетворят и най-елементарни нужди от хигиена, храна, облекло или лекарства при заболяване.

Милосърдието на Шумлянска и нейните помощнички от настоятелството Велева, Баялцалиева, Пиперкова, Ризова и Суруджиева стават пословични, а в архива на дружеството ежедневно постъпват писма на благодарност.

Както ще запише в спомените си Тома Николов: „С тези помощи от свестни продукти, дрехи, пари и други тя значително облекчи страданията на бедните затворници. Това повдигна техния дух и възкреси вярата, че българското население в града не е забравило своите сънародници в затвора.“

При посещението си в Солун султан Мехмед Пети Рашид е впечатлен от всеотдайността на Захария Шумлянска и сподвижничките ѝ и дарява 50 златни лири в касата на дружеството, припомня историята изследователят на родовата памет Лъчезар Филипов.

Новогодишният благотворителен бал (вечеринка), който дружеството организира през януари 1912 г. в един от най-престижните локали „Нонио“ на „Площада на свободата“ събира почти цялото българско общество в Солун. В програмата участват детският музикален хор „Славейче“ и мандолинният оркестър при Солунската българска гимназия с ръководител господин Николов, ученическият оркестър при Търговската гимназия, дирижиран от господин Балджиев, както и юнашкото дружество, ръководено от господин Бланшул с моряшки упражнения. Публиката бурно аплодира маестро Стефан Дерменджиев с виртуалното си концертно рисуване и госпожица А. Тошева със злободневните си скечове.

По време на Балканската война Захария Шумлянска и дамите от дружеството създават тайна дамска полиция, която подпомага със сведения българската армия. Център на дейността е домът на Шумлянска, който бива изгорен от гръцките власти. Средствата, събрани от благотворителните инициативи по време на Междусъюзническата война, Шумлянска влага в иззетата турска болница „Хамидие“, която оборудва в българска болница на „Червения кръст“. В нея всички дами от „Вяра, Надежда и Любов“ начело със своята председателка, наречена Майка Шумлянска, стават сестри самарянки и помагат в лечението на ранените български войници.

През юни 1913 г. болницата е обстрелвана от гръцката армия с картечници и оръдия. Гръцки жандарми нахлуват в нея въпреки разветите от Шумлянска и няколко сестри бели чаршафи като знамена за ненападение. Гърците безмилостно избиват ранените български войници, а сестрите от дружеството са арестувани. След няколко дни са натоварени на корабите и заточени по островите.

Захария Шумлянска е жестоко бита и задържана. След намесата на австрийския и на руския консул е поставена под домашен арест. Многократно е арестувана, а мъжът ѝ е заточен в Африка.

В началото на Първата световна война Майка Шумлянска е затворена за три години и половина в концлагер на остров Млади срещу Александрия.