Стамболийски счупил писалката, след като подписал Ньойския договор  

Вече 104 години България изживява националната си трагедия и унижение след края на Пръвата световна война, когато от плътта ѝ са откъснати като живо месо изконни територии заради безумната и авантюристична политика на двореца в София и угодническите действия в подкрепа на губещата в конфликта страна. Всичко това се стоварва като чук върху главата на компромисно-компенсаторния премиер от средите на народа Александър Стамболийски. В публичното пространство все по-често, но твърде плахо днес се прокарват тези за ревизия на позорния договор от Ньой, чиято давност е изтекла.

Ето ги и фактите. Земеделският трибун Александър Стамболийски е назначен за министър-председател в коалиционен кабинет между БЗНС, Народната партия и Прогресивно-либералната партия на 6 октомври 1919 г.

Още на 9 август 1920 г. влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението ѝ в Първата световна война. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.

Как се развиват събитията? През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България заминават и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат тъкмо през Белград, пазени през цялото време от няколко батальона сенегалски войници.

Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било разрешено да излизат от хотела без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В Париж през април същата година сръбската делегация обнародва меморандум, с който иска поправка на границата с България. Тази поправка предвижда към Кралство Сърбия да бъдат присъединени Видин, Белоградчик, Цариброд, Трън, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич – не само от „стратегически“, но и от „национални“ съображения.

На 19 септември сутринта в 10:25 часа в Министерството на външните работи на Франция Жорж Клемансо̀, който е френски политик и журналист, дългогодишен водач на Радикалната партия, като министър-председател на страната си и основен инициатор на Парижките договори след Първата световна война, председателстващ Парижката мирна конференция, връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Така фаталният договор е подписан на 27 ноември 1919 г. от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. Според някои исторически документи след подписването той счупва писалката заради тежките клаузи.

И да, Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 г. Според документа България трябва да предаде на кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.

България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията. В допълнение, ако Междусъюзническата комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на сръбско-хърватско-словенската държава по 50 000 тона въглища в продължение на пет години като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

Става все по-ясно, че от Българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви територии. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата, въпреки че на 18 юни цар Борис III е издал указ да се поправят разрушените стари погранични постове.

В интерес на историческата истина представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително третиране на победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война (както и става в 1939 година). Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ.

Франция и Великобритения обаче отхвърлят разумния подход на САЩ, в отговор на което президентът Уилсън напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.