Първият работен ден в ТКЗС-то мина под звуците на „Тих бял Дунав“  

Нашето поколение живя в един незавиден материален свят. За сметка на това пък – с възвишени идеали и мечти, които се борехме да реализираме. Винаги с вълнение си спомням онзи първи работен ден в ТКЗС. Цялото село се бе изнесло на полето. Ръководителите на стопанството бяха пазарили най-добрата музика в района - Муселиевската. Точно в 9 сутринта пред струпаното селско множество и гости от околийския комитет след няколко кратки приветствия засвири музиката и под звуците на „Тих бял Дунав се вълнува“ бай Ангел Гатяжев поведе първия впряг волове за първата бразда в кооперативното стопанство. След него потеглиха още стотина впряга волове и коне, влачейки ралата, порещи земята, бразда след бразда. Последваха бурни ръкопляскания. Близо километър бе колоната на първите орачи. Невиждано и нечувано нещо досега в селото ни. Тази гледка силно впечатли и вдъхнови всички присъстващи на първата бразда в ТКЗС и на другия ден постъпиха до ръководството на стопанството още пет молби за членство.

През лятото с Иван Гойчев бяхме отчетници на вършачите. Комбайните още ги нямаше. След напрегната жътва на ръка кооператорите с волски и конски каруци извозваха снопите от блоковете и вършееха с вършачки.

Ентусиазмът винаги трябва да е в унисон с реалностите, иначе се вземат грешни решения. Така например още есента след сформиране на ТКЗС-то управителният съвет реши в по-големите обори на някои стопани да съберат по 10-12 коня, та да се знае, че те са вече колективна собственост. Решено, изпълнено. Събраха около стотина коня в десет обора и с голямо задоволство гледаха на тази първа практически стъпка в животновъдството към колективизацията. Но животните не се гледат само с желание и ентусиазъм. Трябва храна и при това за конете задължително трябва да има и малко зобец. Те са по-капризни от останалите домашни животни. Но скоро зърното, отделено за храна на конете, свърши и те минаха само на слама и царевичак. За кратко време се превърнаха в скелети в конски кожи и легнеха ли, не можеха повече да стават и да се изправят на крака, не можеха да се хранят. На някой му хрумна идеята да окачи на гредата над коня голяма макара, да я завърже здраво за гредата и с две въжета, вкарани под корема на коня, го изправяха да се храни и да пие вода. От тази недостатъчно обмислена стъпка и въпреки внедреното изобретение стопанството понесе големи материални и морални загуби. Но това си бяха грешки на развитието – не може да вървиш по непознати пътища и да не сбъркаш. На всичко това жертви станаха около седемдесет коня. Това бе един голям урок и поука за следващите периоди. Но независимо от някои неудачи духовният подем и ентусиазъм бе обхванал и мало, и голямо. Гърдите на децата мечтатели бяха окичени със сини и червени връзки и те гордо крачеха по улиците на градове и села. Скоро съответните служби започнаха и масово организираха курсове за механизатори, за трактористи, за комбайнери и др. В тях редовно се включваха и млади момичета. С това се разчупваха стари догми за нежния пол, че на жените не им идва отръки и не са за тях тези „мъжки“ професии. В първите години стопанствата бяха натурални. На края на годината за всеки трудов ден се даваше от всичко, което се произвеждаше в стопанството. Жито, царевица, слънчоглед или олио, боб, вълна, сирене, даже и ракия.

Стопанствата се развиваха като многоотраслови. Всяко от тях имаше полевъдни бригади, лозарски и трайни насаждения, зеленчукови, овцеферми, птицеферми, кравеферми, свинеферми и др. В тях хората работеха и изкарваха прехраната си. Поддържаха семейства и създаваха условия на децата си да учат и да се трудят.
 
Петко Яков, Сомовит, обл. Плевен