На пионерския лагер бяхме 50 души в обща спалня, влизахме в морето под строй

Когато днес чуя някой да говори за щастливото детство при социализма и конкретно за детските летни лагери, се сещам за моето първо и единствено такова приключение.

Вероятно в V или VI клас през лятото ме записаха на лагер в Обзор. Не коментирам нощното пътуване в двете посоки с влак, като в купетата бяхме наблъскани по 10 души. В лагера бяхме разделени на поне 10 отряда по тридесет души в отряд. Спяхме в общи спални по 40-50 човека поне. Общи умивални с една тръба, от която стърчаха множество чешми и задължителната за онези години липса на вода освен сутрин и вечер за кратко време. Задължително строяване по три пъти на ден преди храна, което беше превърнато в състезание и който отряд го спечелеше, влизаше пръв в столовата. Естествено, тържествено вдигане на знамето сутрин и свалянето му след вечерната проверка вечер. Особено смешно беше на плажа, където лежахме на хавлии, а един учител по физкултура със свирка и устна команда ни нареждаше да се обърнем по корем, по гръб, наляво и надясно, за да се печем равномерно. Влизането в морето също ставаше по отряди със задължително строяване по колони и преброяване преди и след къпане. На плаж ходехме само сутрин, а следобедните часове обикновено бяха изпълнени със задължителен сън и различни организирани мероприятия в рамките на лагера.

Често пъти по-големите деца малтретираха по-малките, обираха им стотинките, но това оставаше обикновено незабелязано от учителите. Ако посмееш да се обадиш, това се считаше за недостойно и възрастните ти показваха, че не е добре да топиш другарчето си. Обикновено учителите бяха наблюдатели, най-често те са били от едно училище, а лагеруващите от цяла София и съответно абсолютно непознати. Помня, че много от нас чакаха с нетърпение отминаването на двете седмици и завръщането при близките. Повече не пожелах да отида на летен лагер.
 
Петър Димитров, Стара Загора