Поводът за срещата ми с полковник Богдан Кръстев не бе нито 75-годишният му юбилей, нито новата му книга “Когато разболяхме бога”, а силно впечатлилото ме негово интервю във вестник “Днес” “Българският съд спира ДНК експертизата за Левски”.Знаех за интереса на полк. Кръстев към споровете за гроба на Апостола, но научих и много нови и интересни неща, които искам да споделя с читателите.
Известно е, че академик Николай Хайтов посвети много години на тази тема и води неистови битки с много фалшиви лъжепатриоти, които искаха младото поколение да не знае истината за една от най-светлите български личности. Николай Хайтов по един безспорен начин доказва, че Левски е погребан в абсидата на черквата “Света Петка Самарджийска”.
Приживе Хайтов поискал от Съюза на българските писатели да му препоръчат за консултант криминалист, който да му помага за разнищване на сложния казус с гроба на Левски. Най-подходящ се оказал Богдан Кръстев, който е завършил чуждестранна академия с отличен и има литературни интереси, като самият той е писател. Между двамата се създават близки приятелски отношения, които продължават години. Докато Хайтов работи над книгата “Аферата с гроба на Левски”, полковникът често отива в село Яврово и престоява там дълго. Именитият писател сам предлага Богдан да стане съавтор на тази книга, като по-късно му преотстъпва авторските права върху нея.
Какво се знае към днешния ден? През 1956 г. под егидата на БАН са извършени разкопки в църквата “Света Петка Самарджийска” до ЦУМ и се установява, че черепът и костите на скелет №95 (този на Левски) до подколенниците са получени от служител на Националния църковно археологически музей и след това се предполага, че са заровени в черквата “Света Петка Стара” в двора на Светия синод на улица “Калоян”.
В абсидата на църквата “Света Петка Самарджийска” остават и до днес зазидани само подколенниците (т.е. костите от колената до пръстите на краката).
Мистериозно е, че и до днес няма официално съобщение на БПЦ дали това е истината, или не. Българското общество не знае нищо за едно друго кощунство: на 21.07.2004 г. в “Света Петка Самарджийска” е насечена и изгорена иконата на Васил Левски, както и книгата на Николай Хайтов за Апостола. Знае се кой е извършил това светотатство, но прокуратурата прекратява преписката, тъй като иконата била собственост на БПЦ и деянието е извършено от неин служител. Няколко отци от Алтернативния синод днес не желаят да разказват истината, без да им бъде гарантирана пълна анонимност.
За да стане по-ясно за някои събития, ще обясним последователно за тях:
Когато на 19.04.1864 г. Левски решава да се откаже от духовното си звание, той се обръща към майка си с думите: “Мамо, мене ме призовава народният глас, за да се притека на помощ на заробеното ни отечество, затуй аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея. Вземи косата ми, па я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопян и непогребан. Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знае, а ако ме пратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко”.
Какво е станало след обесването на Левски на 19.02.1873 г., е известно. Сваленото от бесилото тяло е погребано в Позорните гробища на София, там, където се погребват убийците и изнасилвачите. Но верните комитетски хора не се примиряват и не бездействат срещу поробителите турци. Трупът на Левски е изровен и тайно е занесен в чувал в църквата “Света Петка Самарджийска” до ЦУМ. Защо именно там? Еснафът на самарджиите е бил между най-богатите през 30-те и 40-те години и поддържал най-голямото килийно училище в София, с една дума, е бил крепост на българщината през бурния XIX век.
Самото погребение на Васил Левски е описано от народния лечител Петър Димков във вестник “Литературен фронт” от 18.02.1982 г. Той с големи подробности разказва онова, което знае от баща си, който е бил свещеник в църквата.
При разкопките през 1956 г. черепът и костите на скелет №95 до подколенниците са взети от Димитър Ризов - служител на Националния църковно археологически музей (НЦАМ). Тогавашната директорка на Археологическия музей в София Магдалина Станчева обаче го изпъжда от разкопките с внушението: “Носи ги където щеш, прави с тях каквото искаш, нас не ни интересува”. Нейните думи за тия свети кости не бих искал да коментирам! Именно заради това битува и хипотезата, че костите на Левски са заровени в черквата “Света Петка Стара” в двора на Светия синод (Софийска митрополия) на улица “Калоян”. Но дали е истина това, кой да ти каже? Българската православна църква мълчи...
Трудно е да предам многочасовия разговор с криминалиста Богдан Кръстев, но ще маркирам най-важното:
Разказва полковникът:
Знаеше се, че във Военноисторическия музей се намират косите на Апостола, предадени там от семейството му. Изразени бяха съмнения, че не са негови. Затова заедно с директора Петко Йотов и Николай Хайтов започнахме да търсим доказателства за това, т.е. да направим ДНК експертиза. В това отношение помощ ни оказа унгарското културно аташе Золтан Киряй и японското културно аташе, които искаха да направят паралелни ДНК експертизи. Ние издирихме две жени близначки от рода на Яна - сестрата на Левски, които дойдоха от чужбина и се потвърди, че наистина това е косата на Левски. Враговете на България обаче не искаха това да се случва. Те следяха всяка наша крачка и ни пречеха всячески: по мен стреляха с ловджийска пушка. По телефона постоянно заплашваха и мен, и Петко Йотов. В резултат на тия заплахи той получи два инфаркта и умря. Срещу доказаната хипотеза на Николай Хайтов се обявиха повече от 1000 български учени. Тъжно е да ви разказвам тези неща - споделя полковник Кръстев, - но това е истината.
- Има ли нещо ново и интересно за ДНК експертизата? - Пристигнаха и трите експертизи по снимките и черепа на скелет №95 и снимката от легията на Раковски, където е бил Левски. И трите независими една от друга експертизи доказват 100 на сто, че разкритията на Николай Хайтов са достоверни.
- А защо българският съд отказва да даде съгласие да се направи ДНК експертиза, като се вземе материал от подколенниците, които са зазидани в “Света Петка Самарджийска”?
- Съдът се позовава на едни тъпи и архаични постановки. Такова искане можело да се предяви само от преки наследници - брат, сестра. А че Левски е историческа личност, за съда нищо не значи. Ако това се отнасяше за някого от нискочелите и дебеловрати бандити и някой подплати съда с дебели пачки, всичко би се оправило.
- Изпълнихте ли желанието и заръката на вашия учител акад. Николай Хайтов?
- Да, изпълних я! Със собствени средства издадох книгата “Приключи аферата с гроба на Левски”. Тя е в тираж 3000 броя и ще бъде подарена безплатно на всички читалища, училища, театри и други културни институции в България. Нека тази народна книга да бъде прочетена от всеки българин и събуди неговите родолюбиви и патриотични чувства. Това искаше покойният Николай Хайтов. Книгата вече пътува към читателите.
- И все пак, въпреки вашите многогодишни усилия и борби, още не знаем окончателно къде е гробът на Левски. Какво още трябва да се направи?
- Трябва да се вземе материал от подколенниците, т.е. костите, и да се направи последната ДНК експертиза. Това ще потвърди за сетен път изводите от нашите дългогодишни изследвания. Държавата трябва да влезе в ролята и да прояви необходимата загриженост. И да постави под своя егида по-нататъшното разследване, включително да инициира незабавно поправки в закона, така щото съдът да уважи нашия иск за извършване на ДНК експертиза на оцелелите подколенници на Васил Левски в абсидната основа на “Света Петка Самарджийска”.
Ако не стори това, то не само ние, а цял един народ ще е в правото си да каже: Това е държава добра и грижовна само към прикритите и явни дегероизатори на България. И е държава, недостойна за светлата памет на Апостола, на националната и на светлата свобода!!!
Александър КОЖУХАРОВ
Разтърсващи факти за семейството на Дякона
♦ Майката на Апостола Гина Кунчева не издържала на мизерията, в която живее, и се самоубила, хвърляйки се в един бунар (кладенец).
♦ Омъжената сестра на Левски Яна молила Народното събрание да й се отпусне малка помощ, за да гледа майка си, но й е отказано. По-късно остава вдовица с четири деца.
♦ Братът на Левски Петър участва в четата на Ботев, а по-късно е участник в Опълчението и на Шипка проявява нечуван героизъм. Ампутират десния му крак. След призивите за помощ той е назначен за старши стражар, но получава пари само две години и половина, защото умира.
