Горбачов сваля Живков чрез посланика си Шарапов

Двайсет и осем години след събитията от 10 ноември 1989 г. бял свят виждат документи, които осветляват хронологията на преврата в комунистическата партия на България.

На 9 ноември 1989 г. министър-председателят на Германската демократична република (ГДР) Гюнтер Шабовски обявява на пресконференция, предавана на живо по телевизията, промени в Закона за пътуване в чужбина, улесняващи значително процедурата, като вече всеки източногерманец има право в най-кратък срок да получи пасаван, с който да излиза и влиза в ГДР. 
Часове по-късно източногерманските граждани буквално срутват Берлинската стена. Отворени са граничните пунктове между Федерална република Германия (ФРГ) и Германската демократична република (ГДР). 

На 18 октомври 1989 г. в Берлин, на пленум на ЦК на Германската единна социалистическа партия, генералният секретар Ерих Хонекер подава оставка. 

На негово място е избран Егон Кренц. На 1 ноември той е приет от генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов в Москва, където Горбачов му заявява, че Ерих Хонекер е трябвало да се оттегли по-рано, тъй като перестройката изисква нови ръководители. 
Веднага след тази среща Горбачов вика съветския посланик в България Виктор Шарапов на разговор в Москва и му предава копие от стенограмата на разговора си с Егон Кренц. Възлага му да запознае с текста и Тодор Живков в България. 

На следващия ден, 2 ноември, посланик Виктор Шарапов пристига в България. А на 3 ноември 1989 г. иска среща с Тодор Живков. Срещата между двамата е проведена същия ден. Живков е смутен и объркан и в разговора споделя, че отдавна мисли за оттегляне. 
На 5 ноември Виктор Шарапов иска нова среща. Поканен е на обяд в Банкя, по време на който казва на Тодор Живков: „Съветското ръководство с голямо разбиране се отнася към вашето решение да подадете оставка и ми поръча да ви предам, че вие постъпвате много мъдро. Оторизиран съм също да ви изкажа голяма благодарност за дългогодишното ползотворно сътрудничество, за вашите чувства на любов и дружба към СССР и КПСС“. 

Тодор Живков е изненадан. Вече има не негово, а на СССР решение да си подаде оставката. 

В разговора Тодор Живков благодари на ръководството на КПСС за доброто разбиране и за изказаната към него благодарност, но изразява опасения, че партията няма готовност за такава промяна, защото липсва подходящ другар, който да притежава многостранните качества да поеме и води съдбините на партията и народа, на държавата. 

Посланик Шарапов държи твърда позиция, че оставката трябва да бъде подадена на предстоящия пленум. На 6 ноември при нова среща с Тодор Живков съветският посланик му предава, че ръководството на СССР препоръчва на предстоящия пленум за генерален секретар на ЦК на БКП да бъде предложен, и то от самия Тодор Живков, Петър Младенов. 

Тодор Живков предлага да си подаде оставката като генерален секретар и да остане председател на Държавния съвет. Посланик Шарапов не прави отстъпка. На 7 ноември отново на среща между двамата в съветското посолство по случай националния празник на СССР Живков настоява да остане председател на Държавния съвет. Отговорът от страна на Шарапов е, че по принцип не е прието двата поста да се заемат от различни хора и че проблемът е на българските другари. 

Пленумът е насрочен за 10 ноември 1989 г. 

Решението за освобождаването на Тодор Живков като генерален секретар на ЦК на БКП е прието, а на негово място е избран Петър Младенов. На 17 ноември 1989 г. Народното събрание по предложение на пленума от 10 ноември 1989 г. освобождава Тодор Живков и като председател на Държавния съвет и на негово място избира Петър Младенов. 

Междувременно в страната, по време на първата екологична среща на страните членки на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, активисти на неправителствената организация „Екогласност“ в градинката пред „Кристал“ в София още на 26 октомври 1989 г. организират събирането на подписи за спиране на строителството на хидропроектите „Рила“ и „Места“. 
Градинката е обградена с полицейски кордон, активистите са разпръснати от органите на реда, като 22-ма от тях са качени насилствено в автобус. Акцията на милицията е отразена широко в западната преса и се определя като начало на последващите събития в България. 

На 2 ноември 1989 г. е проведено първото легално събрание на клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, основан на 3 ноември 1988 г. в 65-а аудитория на СУ „Св. Климент Охридски“ от 80 интелектуалци. Клубът от 2 декември 1989 г. се нарича „Клуб за гласност и демокрация“. 

На 3 ноември 1989 г. в София се провежда шествие на активисти на националното движение „Екогласност“, което връчва подписка, подкрепена с 12 000 подписа, в Народното събрание против строителството на хидрокомплексите „Места“ и „Рила“. В шествието се включват около 4000 души. 

Това е първата гражданска демонстрация срещу властта. 

На 7 декември 1989 г. е създаден Съюзът на демократичните сили (СДС) – коалиция от новоучредени политически партии и организации. 

В началото на 1990 г., от 16 януари, започва т.нар. „Кръгла маса“, която има за цел да очертае рамките на мирния преход. В заседанията си до 15 май 1990 г. форумът приема споразумения за политическата система, за изменения и допълнения на Конституцията, законопроекти за политическите партии и изборите за Велико народно събрание (ВНС). 

Решено е да се закрие институцията Държавен съвет, президентът (председателят) на Републиката да се избира от Народното събрание. 

На 3 април 1990 г. Народното събрание избира Петър Младенов за президент (председател) на Народна република България (НРБ). Същия ден БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП), а органът на БКП в. „Работническо дело“ се преименува на в. „Дума“.