Спомени от соца: Нарисуваха дядо ми като кулак  

Помня как плачеше майка ми, когато ни взеха земята в ТКЗС. Тя не доживя, когато ни я върнаха. Помня как взеха на дядо ми Павел от село Ослен Криводол кръчмата „Кой ти е крив", казанджийницата, как му спряха хляба, как го рисуваха като „кулак" на стената срещу прозореца му, което още си личи. За едни живота може би да е бил рай, но за мен беше ад. Гонеха ме отвсякъде, където и да се хващах на работа, без да съм за нещо виновен.

Такава ми беше съдбата. Следваха дълги митарства (приключения и случайности) в „Плод и зеленчук", към ОТП, Промкомбинат, където правехме накрайници гресьорки, фрезенк на налчета, копчета, тухларна - тухли и т.н. Изкарах повече от десет години в каменоделна фабрика и повече в Чипровци като миньор, после бях преподавател по български език и литература и като такъв се  пенсионирах. Дълъг е човешкият живот, но изумително е кратък, както казва любимият ми артист Жерар Филип.
 
Веселин Димитров, с. Ослен Криводол