Курортът Слънчев бряг беше перлата в короната на „Балкантурист“ и визитна картичка на НР България. Строеният край широка и дълга над 8 км плажна ивица комплекс е разполагал с малко под 30 000 легла, разпределени в малко над 100 хотела, пръснати в просторни паркове и зелени площи. Изграждането на курорта се осъществява на няколко етапа, като в средата на 80-те се приема, че възможностите за по-нататъшното му застрояване са окончателно изчерпани.
До края на 90-те в Слънчев бряг са били застроени само 20% от територията. Днес е обратното – застроени са 80% от нея. В момента никой не знае точната бройка на легловата база там. Паркът на Слънчев бряг, създаван с десетилетия, е бил унищожен само за няколко месеца. Зелената система, която е била символ на курорта, изчезва. Изсечени са хиляди дървета, без да се мисли ценни ли са, или не. По груби сметки, опустошени са над 20 000 кв.м зеленина. Приказният ландшафт от хилядолетните дюни и лонгозни гори безвъзвратно изчезва.
Към 1989 г. в Слънчев бряг са се намирали 130 ресторанта, бара и атракционни заведения. Един от най-емблематичните е бил ресторант „Дюни”. Той е бил шестият поред ресторант в Слънчев бряг. Със 700-те си местау предназначени за масовото изхранване на групите туристи, по-скоро е напомнял повече на столова, отколкото на романтично крайбрежно бистро. Все пак 100 от местата са били предвидени за свободна консумация.
Няма смисъл да казваме в какво се е превърнал в момента този курорт – истински Содом и Гомор.
Все още няма коментари