На 15 февруари 1992 г. около 16 часа под витошкия връх Скопарник е намерен трупът на Тодор Божинов.
Той е бивш министър на металургията и минералните ресурси, министър на земеделието, първи зам.-председател на Министерския съвет на НРБ и член на Политбюро на ЦК на БКП от 1979 до 1986 година. Освен това е бил и в роднински отношения с Тодор Живков – водил е негова племенница.
Покойният Тодор Божинов е притежавал важна информация и е бил отлично запознат с тайните канали за търговия на българско оръжие благодарение на приближеността си по бившия Първи. Разследването на загадъчната смърт на Тодор Божинов (имитираща нещастен случай в планината - вариант Иван Башев) не довежда до никакви резултати. И до днес се говори, че става дума за политическо убийство.
Иначе издигането на Божинов сред върхушката преди Десети е стремглаво. На 16 юли 1979 г. неочаквано за мнозина е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП. Става един от най-приближените на Живков и сутрин той предпочитал да си пие кафето с него. Това сближаване не е случайно - като научен секретар в Института за социално управление, Божинов пише част от речите за Живков. Впечатлен от ерудицията му, Първият започва да го издига, дава му военната промишленост, прави го и член на валутната комисия.
На 24 януари 1886 г. също така неочаквано е изваден от състава на Политбюро. Натискът идва от СССР, който не харесва технократите в българското управление. Божинов е основният автор на новия икономически механизъм.
Поканен от Луканов на кръглата маса в началото на 1990 г. Той стои два дни и напуска. "Андрей ни прави на луди. А в същото време се договаря зад гърба ни с Желю Желев и другите лидери от СДС", казал на ортаците си.
