Първият син ми донесе първия цветен телевизор

За да напиша този текст, ме подтика материал в сайта по същата тема, а именно как читателка си е купила първия цветен телевизор по времето на социализма. Тоя мил спомен го имам и аз.

Ето как стана всичко.

Беше пролетта на 1985 година. След близо 15 години щастлив баща на първородна дъщеря, с нетърпение очаквах появяването и на син. Най-после бях убедил благоверната си съпруга, че вече е завършила отдавна образованието си, намерила си е добра работа и бихме могли да помислим за второ дете. На всичкото отгоре тя наближаваше 35-те, а аз вече бях подполковник, завеждащ международния отдел на в. „Народна армия”. Така да се каже, на път бяхме да изпуснем последния срок.

Е, убедих я. Всичко стана както трябва, а на ехографа докторите разчетоха, че ще е момче. В началото на април наближи терминът и жена ми се застяга за родилното. И в този момент ми постави неочаквано крайно категорично условие. Стига толкова години е гледала черно-бяла телевизия и че вече е време вкъщи да светне цветен екран. Заведох я в болницата, а пред мен остана за решаване тежката задача – покупка на цветен телевизор. А тогава това си беше направо дефицитна стока, правеха се записвания, хората се редяха на опашки и пр.

Вечерта на чашка в Клуба на журналистите споделих пред колеги какъв проблем имам. В този момент сервитьорът Тони дошъл да събира чашите и да пита за втора поръчка, дочул разговора и веднага се намеси. Каза ми да приготвя 150 лева и въпросът ще се реши. Имал познат управител на магазин за телевизори и щял да го уреди.

На другия ден отидохме с Тони на „Витошка”, там беше най-големият такъв магазин, той си каза нещо с управителя и човекът с широка усмивка предложи:

- Другарю подполковник, избирай!

А вътре пълно с телевизори. С негова помощ избрахме един съветски „Електрон”, Тони бързо уреди и такси, мушнахме парите на управителя и аз се сдобих със заветния уред. Когато родилката и детето се прибраха вкъщи, радостта от първия син се допълни с цветния телевизор. Кръстихме момчето Тони, това име му избраха каката и майката, и после колкото пъти влизах в Клуба на журналистите, Тони все ме питаше:

- Абе, Любо, ти да не си кръстил сина си на мене?

Такива ми ти работи се случваха по времето на соца...