Днес малко хора вече си спомнят, че през трите десетилетия, когато Тодор Живков бе начело на държавата и партията, имаше седем години, когато формален държавен глава на България бе друг човек – лидерът на БЗНС Георги Трайков. В онова далечно време бай Георги бе знакова фигура в политиката. С доста усилия той бе успял да постави земеделския съюз в една бразда с БРП /к/ още след 9 септември 1944 г., като изолира николапетковистите в опозиция. Оттам нататък оранжевият лидер /влязъл в политиката още със Стамболийски/ имаше запазен периметър във властта, който освен партийния пост му даде и престижното председателство на Президиума на Народното събрание. Шефският пост в парламента /до създаването на Държавния съвет/ беше де факто президентската институция в републиката и народът с почти любовно
говореше за “цар Георги”.
Със съществуването на БЗНС в страната на думи се разбиваше тоталитарния еднопартиен модел БЗНС и традиционно лидерът Трайков /а след него Петър Танчев/ участваха в пленумите на ЦК на БКП.
Дълги години министър на земеделието, Георги Трайков стигна и до постовете вицепремиер и първи заместник-председател на Държавния съвет. Хората, които са били близо до него разправят, че бил ръководител с размах, който здраво държал юздите на властта.
През 1957 г. в Добрич било организирало национално съвещание на горските работници, по ръководството на тогавашния вицепремиера Георги Трайков. Залата била препълнена. В една от страничните ложи рано-рано се разположили двайсетина столични и местни журналисти с тефтери, камери и магнетофони. Като застанал на трибуната бай Георги ги погледнал стреснато, почукал по микрофоните за тишина и рекъл: “Вие какви сте? Журналисти! А кой ви е казал, че ще участвате в съвещанието? Някой да ви е викал? Провеждаме работно съвещание и не е необходимо да се отразява никъде! Веднага заминавайте по селата – там има достатъчно теми за писане. Сега е жътва и има много хляб за вас. И да не съм видял утре да публикувате нещо по вестниците!”
След тези думи, журналистите се изнизали
с подвити опашки
от залата и до края на съвещанието ложата им останала празна.
Георги Трайков в края на дните си беше пратен в “девета глуха” – председател на Националния съвет на ОФ, злачно място сполучливо наречено от поета Любомир Левчев - “долината на уморените слонове”. Там политическият ветеран прекара около 4-5 години, заобиколен от спокойствие и хармоничнао летаргияя. Още на конгреса, когато го избрали за първи заместник на Трайков Любо Левчев получил първите инструкции от патрона си: “Левчев, аз ще ръководя, а ти ще работиш в националния съвет!”
Особено забавна била картинката, когато бай Георги влязъл за първи път в председателския си кабинет на булевард “Витоша”. /Там сега се шири ДСБ-апаратът на Иван Костов. В този кабинет на навремето е работил даже Геоги Димитров/. Първата работа на земеделския лидер била да провери дали дали не го застрашава евентуален атентат от отсрещната сграда. И съвсем сериозно
предупредил охраната
да сложи нещо между прозореца и бюрото му. Биографите на Георги Трайков твърдят, че през мътното и кърваво време след 1925 година в квартирата му неизвестни терористи дори хвърлили бомба и той по чудо се спасил. След идването на демокрацията споменът за земеделският лидер бе задраскан дебело и с един административен акт. Преименувано бе селището кръстено на него и на картата на България пак се появи град Долен Чифлик.
Все още няма коментари