Противостоенето на Изтока и Запада в годините на студената война се съпровождаше и от радиозаглушаване.
На 3 февруари 1948 г. в СССР започва широкомащабно заглушаване на предаванията на “Гласът на Америка” (Voice of America, VOA). На 13 април същата мярка е предприета и за предаванията на Би Би Си от Лондон. Решаващ тласък процесът получава след самоубийството на Оксана Костенкина, преподавателка в съветското училище в Ню Йорк, хвърлила се от прозорците на консулството през август 1948 година. Събитието получава широка разгласа и коментар чрез предаванията на VOA. За радиозащита започват да се отделят огромни средства, свидетелство за което е стремителното нарастване на мощностите. През 1949 г. само в Съветския съюз радиоелектронната борба се води с помощта на 350 късовълнови предавателя. През 1950 г. те вече са 600, а петилетка по-късно – около 1000. Към тях се прибавят и още 700, разположени по територията на социалистическите страни, в това число и България.
На 19 януари 1961 г. се приема постановление на ЦК на КПСС “За мерките по усилване на борбата с вражеските радиостанции”. Допълнителна цел на заглушаването стават радио “Свободна Европа” и радио “Свобода”.
Изработват се различни техники за заглушаване, ползвани чак до рухването на Берлинската стена. Така например в България през 50-те години пренастройват вносните западни радиоприемници на фиксираните честоти на Радио София. А в Съветския съюз приемниците се произвеждат без късовълнов обхват, като изключим знаменития ВЕФ, предназначен основно за износ. Но в най-действена форма на цензура се превръщат т.нар. радиоточки, обилно инсталирани по всички публични места. България заглушава VOA от 1949 г. до 1977 г., RFE – от 1952 до 27.12.1988 г. и т.н. И от територията на Съветския съюз се води далечно заглушаване за страните сателити – за Чехословакия и България до януари 1988 година.
Когато парадокси на нашия политически живот и конюктурата на деня се припокриват, емисиите на „Гласът на Америка” престават да бъдат заглушавани на 9 септември 1977 г., т.е. на националния празник на НРБ! Това става по нареждане на члена на Политбюро на ЦК на БКП и министър на външните работи Петър Младенов! В спомените си бившият посланик на САЩ в София (1977-1979) Реймънд Гартхоф твърди, че идеологическия компромис е направен срещу обещанието за облекчен внос на определени стоки. Нека добавим, че по това време САЩ са наложили ембарго за внос на ред производства, главно от високотехнологичен характер.
