От випуск 1958 г. 26-има души сме останали живи

На 1 май проведохме среща на випуск 1958 г. в град Искър. Изминаха 60 години от завършването ни. Такива срещи са незабравими, вълнуващи. Гледаме се и не се познаваме. Остарели, окуцели... На предната среща по случай 50-годишнината ни един съученик, светла му памет, каза: „Абе, момичета, къде са ви тънките кръстчета, хубавите крачета, какви са тия бастунчета. Та вие вече сте бабичета”.

За жалост, от трите класа на випуска 63-ма са се преселили в отвъдното. На срещата бяхме 26-има души. Благодарим на Пенка Минковска за организацията. Имаше хора от Варна, Добрич. Ресторантът ни очакваше приветливо подреден, колективът - любезен, благодарим ви. Ще се обърна към юбилярите: Вие вече сте с коси посребрени, но лицата ви са озарени, ние не сме остарели, просто сме помъдрели. От преподавателите ни сред живите е само един – господин Лазаров, преподаваше френски. Почетохме паметта на починалите съученици и преподаватели. Почивайте в мир.

На децата ни ще кажа, че наистина не сме остарели, защото по лицата ни това не са бръчки, а пътечки, останали от грижите, от безсънните нощи, от сълзите, та били те и от радост. Но не забравяйте най-главната пътечка – пътят към бащиния дом. Не позволявайте и стръкче трева да буреняса. Всеки от нас си има грижи, болежки, безпаричие, липса на обич, но няма да се предаваме. Силна е мъката по децата в чужбина. Мили деца, елате, намерете време родителите си да посетите, душите им да стоплите, сълзите да избършете, защото ще дойдете, но нас няма да ни има, както нашите съученици, отишли си от този свят.

Такива срещи със съучениците са ценни, те ни връщат в младостта.