През далечната 1961 г. бях млад учител в СОУ „Петко Рачов Славейков" в Трявна. В града имаше трудово поделение. В края на учебната година, току-що бях раздал удостоверенията за завършен клас и изпратил учениците във ваканция, ме извика директорът на училището и ми постави задача да ограмотя неграмотните войници от поделението.
Приех нелеката задача без колебание. Още същия ден вечерта отидох в поделението. С командира капитан Радев уточнихме неграмотните войници и сформирахме групата за ограмотяване, която се състоеше от 15 души. Повечето от тях бяха от малцинствата. Занятията щяха да се провеждат всяка вечер от 18:00 до 20:00 часа в продължение на месец. На следващата вечер раздадох на всички войници буквар, молив и тетрадка и започнахме. Запознах ги с първите букви и започнахме да четем срички, думи и къси изречения. До края на месеца изучихме всички почнаха да четат и пишат. Получиха знания и по аритметика. Запознах ги с цифрите и образуването на числата. Научиха се да броят до 100, а някои - и по-нагоре. Запознах ги с парите - банкноти и монети. Както при учениците в училище, и тук се очертаха няколко отличници. Всички останали бяха успяващи.
Последния ден им поставих задача да напишат писмо до свои близки. След 10 дни отново посетих поделението. Посрещнаха ме с радост. Казаха ми, че всички са получили писма от близките си. Макар че писмата са написани от техни познати, всички бяха много доволни, че могат сами да си ги прочетат.
За положения труд получих малка сума, с която си купих плат за един костюм. Доволен бях от получения хонорар, но още по-доволен и удовлетворен бях от това, че съм ограмотил български граждани.
Пенчо Пенчев, Трявна
Все още няма коментари