Спомените ми от казармата не са много весели. Веднъж татко бе дошъл в Горна Оряховица, където служех, и старшината ме наклеветил пред него, че съм невъзпитан. Един от другите сержанти, Карагьозов, също много ме гонеше – беше ми научил презимето Цеков и го крещеше непрекъснато.
Бях си направил двойно дъно на шкафчето, където си криех материалите по приложна електротехника, която учех задочно. Старши сержантът ги открил и ги беше разхвърлял из цялото спално помещение. Това много ме огорчи.
Помня, че не ядях безвкусната им чорба, та и затова бях наказван да стоя прав в столовата.
Веднъж пък отидохме да се къпем в една рекичка в Долна Оряховица, без да питаме, и като ни хванаха, ни вкараха в карцера – нова несправедливост. Но имаше и смешни моменти. С моя набор Ангел се шегувахме, като давахме рапорт на един склад: „Сдавам поста на твойта глава проста!“ И се заливахме от смях. Дори разсмяхме и сержанта, който ни водеше на смяна.
Веселин Димитров, Мездра