В края на юни 1946 г. във Варна се проведе учредителният конгрес на Комитета на демократичната младеж, на който бях делегат от Плевен. Там взехме решение младежките организации в България да се обединим в една под името Комитет на демократичната младеж в България. Избрахме национално, областни и околийски ръководства.
Изградените комитети организираха широка просветна и трудова дейност. В град Никопол създадохме летяща младежка агитбригада, която с камион обикаляше селата в околията и вечер изнасяше на площадите пред населението програми. Организирахме и Околийска младежка строителна бригада. От моето родно село Мечка се записахме трима – Божана Раданова, аз и Александър Николов. Работихме през август 1946 г. на строежа на дига край река Дунав в района на село Белене, Никополско. С колички изкарвахме изкопаната пръст на дигата и я трамбовахме. След завършване на строежа на дигата блатото край село Белене бе пресушено и площта му - превърната в земеделска земя. Днес там се намира площадката на АЕЦ „Белене”.
След края на бригадата, в края на август, Комитетът организира за бригадирите Венецианска вечер. В реката наблизо бе построена сцена върху военни понтони и свързана с понтонен мост с брега. Отстрани бе оградена с дървен парапет, обкичен със зеленина. Върху тази полюшваща се от вълните сцена група бригадири изнесохме литературно-музикална програма. След това военният духов оркестър засвири валса на Йохан Щраус „Дунавски вълни”. Поканихме девойките и се завъртяхме по люлеещия се дансинг под звуците на валса. Веселихме се до зори. Макар оттогава да изминаха 72 години, все още са живи спомените ми за тази незабравима Венецианска вечер.
Ангел Ангелов, Габрово