“Герои” от близкото минало
Митка Гръбчева умря мистериозно
6 коментара
Партизанската легенда, най-чистата, най-святата и най-непримиримата поборничка за идеята, загърби с псувни “иконите” на партизанското движение и се самоуби
За нея удостоверението за святост е, че през целия си живот не си мръдва и пръста, за да ходатайства за децата си
Когато се снима култовият филм “Черните ангели”, Виолета Гиндева си спомня, че на снимачната площадка изневиделица се появява легендарната партизанка Митка Гръбчева, майка на режисьорката Иванка Гръбчева, и още в движение започва да я учи как се мятат гранати по врага, спомня си Виолета Гиндева.
За да изглежда всичко автентично, желязната Гръбчева измъчва крехката Гиндева с повторения до сълзи. Този епизод по всякакъв начин се връзва с облика на може би най-чистата, най-святата и най-непримиримата поборничка за идеята.
След всенародния празник на 10 ноември 1989 г. иконата на партизанското движение изпада в депресия
Но вятърът на промяната издухва добрите й до промяната отношения с Добри Джуров. Не иска да види и Андрей Луканов. Омерзението й стига до онази точка, че не иска да види и да преглътне старата си вражда със старата си бойна другарка Вълкана Горанова, съпруга на Пеко Таков.
Омразата й към ренегатите стига дотам, че когато вижда Тодор Живков в ареста, напуска стаята разстроена.
За нея Янко до последно си остава стар и достоен боен другар и политик. Винаги изтъква като заслуга противопоставянето му на Москва да се създаде националноосвободителна армия в навечерието на септември.
Майка ми наистина имаше безбожен език и беше желязна жена,
спомня си дъщеря й, но това, че вадела на всяка крачка пистолет, са легенди. Виж, това, че псуваше новоизлюпените демократи в Града на истината, беше истина, но това, че била готова да си хаби патроните за тези жалки креатури, няма нищо общо с реалността. Майка ми ценеше куршумите посвоему и не би си позволила да ги хаби срещу тези хора, които не ги заслужават, допълва хиперболизирания образ на Митка Гръбчева дъщеря й Иванка.
Мълвата обаче не престава да бълва истории за Митка Гръбчева. Според нея тя кътала куршумите в леген под леглото си.
Т
ук има малко известен епизод, който е свързан с партизанското движение и оялите се функционери. Годината е 1977 г. Годината на голямото земетресение във Вранча.
Фурията Митка Гръбчева погва с патлак в ръка старите си бойни другари, с които живеела в един блок
Не могла да преглътне факта, че хора, които са си слагали главата в торбата, изхвърчали на улицата и треперели по долни гащи навън от няколко “мижави” земни труса.
Някъде по това време става известно, че ятакът, който се грижил за нея, я помолил поне да й каже името си, ако с нея се случи непоправимото и стражарите го заклещят. Тогава тя направо го парализира:
Ще ме познаят по снимката, така че ако умра, откърти една дъска в клозета и ме хвърли там!
За нея удостоверението за святост е, че през целия си живот не си мръдва и пръста, за да ходатайства за децата си.
След 10 ноември синът й Сокол остава без работа. Тя спокойно заявява: ”Здрав и прав е. Ще се оправи”. Кротки слова от жената с безбожен език, ругала и псувала новите демократи, както и много от съратниците си.
Малко известно е, че партизанката от “Чавдар” и “Георги Бенковски” остава вдовица на 50 години
Съпругът й генерал-майор Димитър Гръбчев умира през 1968 г. с горчилката, че е обвинен за английски шпионин. Най-големият пост, който е заемал, е началник на охраната на Георги Димитров. Самата Митка веднага след 9 септември 1944 г. постъпва в Дирекцията на милицията. Появяват се децата й Иванка, бъдещата режисьорка, и синът й Сокол.
Годините минават и идва 10 ноември 1989 г. Минават още години и настъпва 1993-та. Фаталната.
Дори желязното сърце на Митка Гръбчева не издържа на предателството на старите й бойни другари и настървеността на новите демократи
Не се помирява до смъртта си дори със старата си бойна другарка Вълкана Горанова, съпругата на Пеко Таков. “Желязната лейди” на българското партизанско движение неочаквано попада в болница. Цял месец лекарите се борят за спасяването на живота й. Правят й четири хемодиализи. Докторите се дивят на издръжливостта на сърцето й. Заключението е сърдечна недостатъчност. След интоксикация. Постепенно нещата се проясняват. Картинката за последните дни на Митка Гръбчева е потресаваща.
Партизанската легенда се е готвила дни, седмици или дори месеци за смъртта.
Всичко около последния й път към отвъдното е програмирано
Завещанието й е да не я кремират, а в последния й път да я изпратят само най-близките.
Смъртта й обаче до последно остава пълна мистерия като тази на Людмила Живкова. С приближаването на фаталния ден Митка Гръбчева все по-трудно се грижи за себе си. Обаждат се стари болежки, но до последно не позволява на близките й да се грижат за нея. Дори не им дава да перат бельото й. Близки и далечни приятели и познати подозират, че Митка се готви за последния си ден. Митка се отказва от последните си земни дни... Настъпва наистина фаталният ден.
След щателна подготовка в един “хубав” и слънчев следобед на 1993 г. Митка привежда плана си в изпълнение.
Заключва се в стаята си и поглъща слонска доза психотропни – 100 таблетки, които предизвикват жестока интоксикация
Уникалното е, че Митка Гръбчева прави всичко възможно да не остави никакви следи.
Невероятно, но след този акт на самоубийство тя дори измива чашата с вода, с която е погълнала таблетките.
Вади пистолета от чекмеджето, но не го използва. Вероятно за да го употреби в краен случай, но дотам не се стига. Оръжието е намерено по-късно в банята. Установява се, че не е използвано. Явно е бил пищов застраховка, че смъртта ще бъде сигурна.
Близките й не са чували да се оплаква от промените след 10 ноември. Без да ги предупреди, легендарната Митка слага край на живота си.
Всъщност най-близо до истината е версията от клиниката, че Митка Гръбчева сама е изключила животoспасяващите системи. Което е факт, замазан от животоспасяващите екипи.