Ходех в телефонната палата за междуградски разговор  

Днес дори не можем да си помислим да съществуваме без мобилните си телефони. А младите не се отлепят от тях и си ги носят като зомбирани и в банята даже.

Тийнейджърите дори не могат да повярват, че навремето сме можели да живеем без мобилни устройства.

Помня, когато бях студентка в началото на 80-те в София, каква мъка беше обаждането ми до вкъщи. За да се свържа с майка ми във Варна, трябваше специално до отида до т. нар. телефонна палата в центъра, където на цял етаж бяха наредени дървени кабинки, в които имаше телефони. Вътре беше горещо и душно и за да се добереш до телефона, трябваше чинно да чакаш на опашка, каквато се образуваше пред всяка кабинка. Когато най-накрая ти дойде редът, си неописуемо щастлив. Но гледаш да не говориш много-много, че зад теб стоят изнервени чакащи.

Децата ни биха определили този начин на живот като примитивен и немислим. Но тогава ние бяхме млади и нищо не ни тежеше. Пазя само хубави спомени от онези години.
 
Стефка Сотирова, Варна