Как строших бюстовете на Ленин и Георги Димитров в казармата  

През 1951-1954 г. отбивах редовната си военна служба в новосъздаденото поделение 45590 в град Кюстендил. Настаниха ни в сградата на гимназията, оборудвана за казарма.

Втората година ни преместиха в новопостроената казарма в края на града. В една от сградите беше изграден голям театрален салон със сцена, предназначена за театрални представления. От двете страни на сцената имаше стаи, предназначени за гримьорни. В едната стая бяха настанени телефонната и радиоцентрала, които обслужвахме с мой колега. В другата, предназначена за художествено ателие, се настани художникът, който отговаряше за украсата на казармата.

Станахме с него добри приятели. Като ученик той тренирал бокс и бил състезател на юношеския национален отбор. Обичта му към бокса още беше в него. През 1953 г. бе уговорен приятелски демонстративен мач с големия боксьор Борис Георгиев пред военнослужещите от поделението. Приятелят ми се готвеше усилено за този мач.
Помоли ме да му партнирам в подготовката. Вечер след утихване на живота в казармата слагахме ръкавиците и започвахме тренировката на сцената, на която имаше дълга маса с бюстовете на Ленин и Георги Димитров. Една вечер по време на тренировката, за да избегна удара, отскочих и се опрях на масата. Тя се залюля и бюстовете с трясък паднаха на пода. Разцепиха се и имаше доста повреди. Аз много се притесних. Пот обля лицето ми. Помислих си какво ще бъде наказанието ми. Бях комсомолски секретар на свързочната рота и това още повече утежняваше положението ми. След малко приятелят ми донесе малка тавичка, забърка в нея гипс и със сръчните си ръце отстрани повредите, като залепи счупените части. Боядиса бюстовете с бяла боя и те станаха като нови. Успокоихме се и се прибрахме в очакване на боксовата среща.

След няколко дни Борис Георгиев пристигна в поделението. В средата на големия салон беше устроен рингът, а останалата част от салона беше изпълнена до краен предел от военнослужещите. Борис Георгиев влезе най-напред в телефонната централа и облече спортния си екип. Имах щастието да се срещна, да се запозная и да разговарям с този велик български спортист. Беше състезател на ЦДНА, многократен републикански шампион, постоянен участник и капитан на националния отбор, заслужил майстор на спорта, носител на първия за България олимпийски медал от Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г. Двамата състезатели излязоха на ринга приветствани и аплодирани от присъстващите. Започнаха мача. Чувстваше се предимството на госта, но и нашият състезател се представи добре. Може би по предварителна договорка срещата завърши наравно, без победител, с приятелска прегръдка. Беше голяма радост, развлечение и истинско удоволствие за бойците от поделението. Дълго след това всички си спомняха за боксовата среща и споделяха забележителните моменти от нея. Може би и сега малцината оцелели след толкова години си спомнят и разказват на своите внуци за тази вълнуваща и незабравима боксова среща и за великия български боксьор Борис Георгиев.
 
Пенчо Пенчев, Трявна