Играехме на стражари и апаши, стреляхме с прашки  

Днес децата като зомбирани щракат на айфона и таблета и нямат представа как пълноценно може да се изживее детството. По наше време нямаше компютри и всякакви други чудеса на модерната техника. Затова пък ние растяхме на воля, спортувахме и замръквахме на улицата с любимите си игри.   

През зимата се биехме със снежни топки, правехме снежни човеци (днес си купуват имитации от магазина), пързаляхме се с шейни и с найлон. През лятото момчетата играехме на стражари и апаши, стреляхме със собственоръчно направени прашки и с водни пистолети, карахме колелета. Катерехме се по дървета, за да „крадем” череши и зелени сливи. Момичетата пък играеха народна топка, на дама и на ластик и рисуваха по асфалта и тротоарите с тебешир или креда. И така, цял ден. Като се стъмнеше, родителите ни започваха да ни викат от балконите да се прибираме за вечеря. А дежурният ни отговор беше – „Ей сега, само още малко”.