Градината на Военната академия днес е общодостъпна за граждани всекидневно. Но беше време, когато тя беше един строго охраняван военен обект. И въпреки това като деца, расли в годините на соца и живеещи в квартала, много често пренебрегвахме забраните и прескачахме грозната каменна стена от задната страна откъм улица „Омуртаг“. В парка имаше и военна охрана, но войниците явно бяха инструктирани и само ни плашеха и прогонваха обратно. До инциденти не се стигаше. Само веднъж един наш съученик беше задържан от часовите и се наложи баща му да ходи да го прибира. Бяха го прибрали в къщичката, която се намира на пропуска, непроменена и до днес. Площта на парка не е голяма, но поради своето военно предназначение и недостъпност се беше превърнала в един уникален природен микрорезерват. Вътре можеха да се видят змии, таралежи, гущери, различни дребни гризачи, костенурки, безброй видове птици. И това почти в центъра на големия столичен град.
Днес паркът е отворен за столичани, но се усеща, че е занемарен и неподдържан. Няма и помен от дребната фауна, дърветата загиват, застига го съдбата на едно обречено място с умираща зеленина, както на много места в София.
Иван Асенов, София
Все още няма коментари