Държавата се грижеше за спорта  

Известни са ползите от движението  и в същото време почти вече са сведени до минимум възможностите за масовия спорт. Спомням си през детските години, че часовете по физическа култура бяха наистина такива, като деца ги чакахме с нетърпение, за да се наиграем на воля.

Футбол, баскетбол, волейбол, лека атлетика – основните спортове, които най-масово се практикуваха. Тогава държавата се грижеше за здравето и активното спортуване на младежта. Много често в тези часове присъстваха непознати за нас мъже и жени, оказваше се, че  това са треньори по различни спортове, които оглеждаха децата и после се свързваха с нас и ни канеха в стадионите и залите.

Е, не ставаха от всички ни големи спортисти, но поне имахме занимания, свързани с активна спортна дейност. Дори в тогавашния Дворец на пионерите имаше групи, които тренираха деца в различни спортове. Организирахме си училищни първенства и провеждахме футболни и баскетболни битки. Всеки клас си имаше по няколко топки, закупени със събрани от нас пари, и всяка свободна минута са превръщаше в активен спорт. Дори и спортните съоръжения в Борисовата градина бяха с доста хлабава охрана и не беше невъзможно да се използват различните терени и игрища. Между блоковете и дворовете също имаше спортни площадки. Днес това го няма. Вторачени в телефони и таблети, децата растат без никаква физическа активност, а държавата нехае.
 
Николай Михов, София