Д-р Петър Берон мразел да го снимат

Енциклопедистът от Възраждането д-р Петър Берон (Берович) по характер бил особняк. Съвременниците му разказват, че притежавал комбинативен ум, което му помагало много в живота. Възрожденецът енциклопедист завършил медицина в Мюнхен, но преди това следвал една година философия в Хайделберг. Авторът на “Рибен буквар” владеел добре 8 чужди езици – старогръцки, новогръцки, латински, френски, немски, румънски и руски.

След дипломирането си станал лекар в Букурещ и Крайова. Докторът се заел с търговия на дрехи и зърно – бизнесът му тръгнал и забогатял бързо. Купил огромен чифлик в Румъния с десетки хиляди декари обработваема земя и натрупаното богатство му помогнало да живее като рентиер и да се занимава с наука. Любопитна подробност от житието на д-р Берон е, че той никога не пожелал да бъде фотографиран. Така не е останала нито една снимка на този велик народен будител, макар че в Париж и Букурещ, където живеел, вече работели с пълна пЎра първите фотографски ателиета.

Автор на единствения съхранен портрет на доктора бил художникът Николай Павлович. Живописецът го нарисувал в знак на лична благодарност към д-р Петър Берон. Възрожденецът издържал на свои разноски учението на талантливия художник Павлович в художествената академия в Мюнхен.