Българският Рихард Зорге – генерал Владимир Заимов    

Генерал Владимир Заимов (1888-1942) е загадка и днес. Не толкова заради дейността си, а заради мотивите, които довеждат един от героите от войните, носител на два ордена „За храброст“, от „Осанна“ до „Разпни го“. Осъден е за шпионаж в полза на Съветския съюз по време на Втората световна война, арестуван на 23 март 1942 г. преди заминаването на Борис ІІІ при Хитлер. С това царят доказва вярност пред фюрера, когото трябва да убеди, че българи не трябва да воюват на фронта срещу Русия. Това го пише тогава френският военен аташе Шебание в доклад до своето правителство. 

Не, Заимов не е комунист, той наистина е безпартиен патриот, който вижда, че обвързването на България с Германия ще доведе отечеството до нова катастрофа.

Документи показват в изумителна светлина Заимов. Българският Рихард Зорге изпраща съобщения до Центъра в Москва, които съдържат безценна информация за съветското военно командване. Включително за деня 22 юни 1941 г., в който Германия ще нападне Съветския съюз. В спомените си неговият резидент Яков Савченко разказва как генералът спешно е поискал среща с него, за да му го съобщи лично.

„През юли 1938 г. – четем в документите – с генерал Заимов се запознава военният аташе на Съветския съюз в България полк. А. И. Бенедиктов. През ноември на една от срещите с Бенедиктов Заимов съобщил, че той и редица негови другари, главно от средата на офицерите от запаса, са съгласни да присъединят своите сили за борба против немското политическо и икономическо проникване в България“.

Предвид симпатиите на Заимов към Съветския съюз, неговата ненавист към фашизма, към нацистите и към съществуващия в България политически строй, през януари 1939 г. той е привлечен на работа в съветското военно разузнаване и му е даден псевдонимът Азорски.

„От дълго време службата разполага със сведения, че о.з.г. Вл. Заимов е във връзка с военните аташета на съветската легация в София и се подозираше, че е в услуга на съветското военно разузнаване. Нареди се наблюдение и проследяване, в резултат на което бяха установени многобройни срещи на Заимов с военния аташе полк. Дергачов, помощника му майор Середа и Савченко – секретар на военния аташе ген. Иконников“, пише в арх. МВР, С-10416, л. 206.

Ето и какво съобщава Заимов до Центъра в Москва:

3 юни 1940 г.: От септември 1939 г. от Германия за България пристигнаха... хиляди немци. Военните са повече от 1000 души. Немците живеят в София, Бояна, Овча купел, Княжево и други населени пунктове... В щаба на българската армия работят тайно двама немци.

4 и 5 януари 1941 г.: От 25 ноември 1940 г. до 1 януари 1941 г. в Северна България пристигнаха 6000 немски военни. Щабовете на ПВО с немската защитна артилерия са установени в Плевен, Ловеч, Враца, Балчик.

По сведения, получени от правителствените кръгове, е известно, че Богдан Филов е заминал за Виена за среща с Рибентроп. На срещата ще бъдат обсъждани принципиални въпроси от вътрешната и външната политика на България относно:

а) откритото присъединяване към Оста; б) активно сътрудничество със страните от Оста; в) допускане на немските войски през територията на България.

Българските управляващи кръгове са решили да бъдат пуснати немските войски. От Унгария пристигна човек, който съобщи, че през декември 1940 г. са преминали 260 немски ешелона за Румъния, само на 28 и 29 декември през Будапеща са преминали 12-15 хиляди немски войски.

11 януари 1941 г.: На 5 януари във военното училище се е състояло съвещание на висшия команден съвет на българската армия. На съвещанието е говорил цар Борис, който е обърнал внимание на тежкото положение в България и призовал да бъдем готови за война. Военният министър разяснил на участниците в съвещанието, че в началото на март частите трябва да са в пълна мобилизационна готовност.

2 март 1941 г.: На 28 март от 17 часа в масов порядък започна прехвърлянето на немските войски през Русе. Досега са прехвърлени 50 000 души.

Полковник Яков Семьонович Савченко си спомня:

„Някъде през втората половина на април 1941 г. аз се готвех да отида на среща с човека, който ме чакаше на уреченото място. Неочаквано ми съобщиха, че се е явило момчето разносвач от магазина и ми е донесло кошница с вино и закуски. Аз дадох бакшиш на момчето и незабавно отидох в кабинета си, за да „прочета съдържанието на пратката“.

Работата е в това, че с подобни „подаръци“ ние „кореспондирахме“ с генерал Заимов. В кошницата се оказаха бутилки вино и три кутии рибни консерви, което означаваше „търся ви срочно“, а три кутии миноги подсказваха, че аз съм длъжен бързо да отида в конспиративна квартира Щ 3, разположена край Княжево.

„Разполагам със сведения, че се готви нахлуване на немските войски в Русия, без да се обявява война. Това трябва да започне на разсъмване на 22 юни“, съобщава Заимов.

Следват още редица радиограми на ген. Заимов до съветското разузнаване за движението и дислокацията на германските войски и сръбските партизани.

Пред съда генерал Заимов заявява:

„Обвиняват ме, че съм изменил на България. Обвиняват ме, че съм участвал в организирането на съпротивителни центрове в славянските страни. Но с какво тия центрове, ако наистина са съществували, са увредили на страната ни – на България, според нашите закони? Като българин и славянин аз правех само едно – изпълнявах свещения си дълг към България и славянството...

Истината е само една – аз обичам своя народ, служих му вярно и предано през целия си съзнателен живот. Никога не съм вършил нещо, което да увреди на България. Ако някой е увредил на страната ни, то това са фашистите и техните слуги, които искат славянството да бъде тор на хитлеристите…

Обвиняват ме, че съм бил съветски шпионин, че съм продал страната ни. Аз не съм шпионин. Шпионите служат за пари, а аз никому за нищо не съм се продавал“.

На 1 юни 1942 г. в деня на обявяването на присъдата Заимов е разстрелян.