Блага Димитрова взриви площада с думите за Живков, розите и склерозите  

През 1989 г. се провежда първият масов митинг на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски“. За пръв път от десетилетия гражданите излизат свободно на митинг след падането от власт на Тодор Живков, за да приветстват прохождащата опозиция. Хората се радват, но все още не се обявяват против новата политика на БКП. На митинга обаче се чуват възгласи за организиране на нови избори веднага.

Блага Димитрова печели овации, когато казва от трибуната, че Тодор Живков е превърнал България „от страна на розите в страна на склерозите“.

Някои западни издания язвително отбелязват, че на опозицията ѝ е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да огранизира митинга.

На площада се събират над 150 000 души – най-многобройният митинг в историята на българската демокрация, като се изключи митингът на СДС на Орлов мост през 1991 г.

Днес някои изказвания на митинга изглеждат смешни и наивни, но тогава възторгът е голям.

Митингът гласува например вот на доверие на Петър Младенов – новия генерален секретар на БСП – за срок от една година. Единственият оратор, който се изказва, че дава ограничен вот на доверие на Петър Младенов, е Румен Воденичаров, тогава председател на Независимото дружество за правата на човека, известен по-късно като националист и застанал против СДС. Когато Воденичаров нарича Петър Младенов с обръщението „господин“, тълпата се развълнува, започват откъслечни подсвирквания и възгласи на недоволство. Всички говорят на „другарю“.

Подобни вълнения от трибуната предизвиква и Петър Гогов, прекарал дълго време в затвора като политически. Той споменава нещо за комунистите и „кожите по стените“, с което предизвиква възгласи на недоволство в тълпата и подканяне от страна на организаторите да свършва по-бързо.

Най-общо, хората се радват, че е свален един омразен диктатор като Живков, но още не се обявяват против новата политика на БКП. На митинга обаче се чуват възгласи за нови избори „веднага“ и един от ораторите – Александър Каракачанов, основателно отговаря, че трябва организация и време за това.

Само месец по-късно хората, които говорят на митинга, ще започнат да се делят. Дотогава обединени срещу режима, те застават в различни партии и движения. Това е първият шок от демократичните промени. По-малко от месец след първия митинг има втори, на който се издигат лозунги „БКП в Сибир“, хора късат партийните си книжки и оратори призовават за съд.

Към момента на първия митинг ЦК на БКП веднага възстановява в партията изключените Георги Мишев, Марко Ганчев, Копринка Червенкова. Отначало те приемат „помилването“, но по-късно напускат партията.

Нагласите у хората след падането на Живков са консервативни и те не приемат по-агресивните искания и обръщения от опозицията. Така се ражда острото противопоставяне между сини и червени.

Един от най-добрите оратори на СДС по това време е Петър Берон. Изказванията му по БНР предизвикват бурни реакции.

На 14 декември 1989 г. поради недомислие и мудност БКП предизвиква бурно недоволство, след като на заседание на Народното събрание не отменя чл. 1 от Конституцията – за ръководната роля на БКП. Тази стъпка е продиктувана от процедурни причини – предложение за промяна на Конституцията трябва да се внесе месец преди заседанието, а не е имало време това да бъде направено. Юристи твърдят, че е било възможно Петър Младенов, който на 17 декември е избран от парламента за председател на Държавния съвет (държавен глава), да суспендира този член от Конституцията. Но така или иначе членът е отменен по-късно по законовата процедура. Лидерите на опозицията подчертават значението на този чл. 1 и пред парламента чака огромна тълпа, която се разгневява, че членът не е отменен. Тогава Петър Младенов излезе да говори пред тях, но от викове почти никой не го чува. След речта си на влизане обратно в парламента той е записан от камерата на Евгений Михайлов да казва „По-добре танковете да дойдат“. Записът излиза наяве след 7 месеца чак на следващата година и предизвиква нови вълнения, палатков лагер пред президентството и накрая (през юли) оставка на Петър Младенов като държавен глава. През август 1990 г. новоизбраният парламент избира Желю Желев за президент.

През януари ще започнат заседанията на Кръглата маса по подобие на преговорите в Полша. Опозицията застава от едната страна, БСП и представители на организации, които я подкрепят, и нейни бъдещи коалиционни партньори – от другата. Целта е още преди изборите работещият парламент да промени Конституцията и партийната система. Една от най-големите разправии на Кръглата маса е как да се нарича президентът. Опозицията настоява той да се нарича „председател на Републиката“, за да омаловажи значението на Петър Младенов, който малко след това, през април, е избран за държавен глава от парламента. Така се ражда формулировката „председател (президент)“. Демонтажът на еднопартийната система започва и завършва успешно. Но поради агресивност и неопитност набързо създадената опозиция губи първите свободни избори през юни 1990 г.